Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Съжалявам, Орион. Това, което казах, беше несправедливо. Просто имам чувството, че точно в момента цял куп хора се опитват да ми казват какво да правя, но никой всъщност не ми казва нищо… — Хелън млъкна, като се мъчеше да намери правилните думи.
— Разбирам. Ти си толкова важна, че всеки се страхува да не ти каже погрешното нещо. — Той седна да си отдъхне за миг на тревата. — Но аз не се страхувам, Хелън. Ще ти кажа всичко, което знам, ако искаш.
Бухане на кукумявка отекна зловещо из долината. Орион скочи и рязко завъртя глава, като търсеше откъде е дошъл звукът. Бръкна под ризата си да измъкне дългия нож, скрит отдолу, като хвана Хелън за рамото и започна да я бута пред себе си, докато се движеше.
— Нагоре — нареди той сковано.
Хелън изпружи шия да погледне назад и зърна как далечна редица тръстики пада покосена с един замах. Заплахата идваше с тътен към тях, като приближаващ се валяк. Хелън беше видяла достатъчно, за да знае, че онова, което си проправяше път през мочурището, беше гигантско.
Без силата и бързината си на Потомка, тя имаше чувството, че се движи с темпо, съвсем малко по-бързо от обикновен ход. Орион я буташе с усилие нагоре по стръмния склон, с една ръка върху ножа си, а с другата — на кръста й, за да й попречи да изгуби опора. Нещото в тревата ги настигаше.
— Върви! — излая Орион в ухото й.
Какво искаш да кажеш с това „върви“? Къде да вървя? — изпищя тя неразбиращо. Орион я блъсна с всичка сила към по-високия терен, и тя се запрепъва напред на ръце и колене.
Погледна назад през рамо към Орион, който стоеше на няколко крачки разстояние, с лице към нещото, което Хелън чуваше да се приближава с дращене към тях, но все още не виждаше. Орион погледна назад през рамо към нея: зелените му очи бяха толкова напрегнати, че почти сияеха. Хелън беше виждала този поглед и преди, и знаеше какво означава. Означаваше, че той се подготвя за битка. Не можеше да побегне и да го остави да се бие сам с онова нещо. Плъзна се обратно надолу по склона, за да застане до него.
— Махни се оттук! — изкрещя той.
— И къде, по дяволите, се предполага да се…
6
Слънцето точно започваше да се показва. Хелън се събуди в леглото си, премръзнала от студ и пресягаща се да се вкопчи в момче, което никога не се беше намирало в спалнята й.
— Не! — възкликна тя дрезгаво. Дъхът излезе от устата й като малко облаче дим в студената като фризер стая. — О, не, не, не, това не може да се случва!
Хелън се измъкна тромаво от леглото и се запрепъва със схванати крака към тоалетната масичка да си вземе телефона. Сигналът за съобщения мигаше. Тя влезе в пощенската си кутия и прочете:
Това беше гадно. Сега си лягам. Прати ми съобщение по-късно.
Тя седна на ръба на леглото си. Облекчен смях излезе с бълбукане изпод тракащите й зъби, докато трепереше в мразовитата си спалня. Провери времето: Орион й беше пратил съобщение в 4 и 22 минути сутринта. Сега наближаваше шест и половина и Хелън се зачуди дали е достатъчно късно. Решавайки, че би било глупаво да не опита да се свърже с него, тя прати съобщение в отговор:
Цял ли си о6те?
Изчака няколко минути, но не получи отговор. Хелън искаше да литне до вътрешността на континента и да потърси Орион в академията „Милтън“, но последното, което й трябваше, беше да си навлече неприятности, задето е избягала от час. Накрая трябваше да изостави мисълта и да започне да се приготвя за училище.
Изправи се и видя, че още е с якето на Орион. Вече го чуваше как я подкача заради това, макар този път вината, че му отмъкна якето, да не беше нейна. Тя наклони лице надолу, като бавно прокара бузата и долната си устна по яката. Миришеше на него — свежо и малко диво, но въпреки това някак безопасно.
Като сви нетърпеливо рамене, за да се измъкне от ръкавите и се сгълча да не се държи като глупачка, Хелън влезе в банята и вземе душ. Взе телефона със себе си, в случай че Орион се опита да се свърже с нея, и си напомни да си измие косата. Дори отдели време да й сложи балсам.
Докато се подсушаваше с хавлията и си миеше зъбите, се замисли как да престане да се оставя на милостта на Подземния свят. Скиташе се безцелно из него от… е, от доста по-дълго, отколкото личеше по времето в реалния свят. Длъжна беше пред Орион да измисли по-добър план.
Първото, което направи в училище, беше да открие Касандра.