Безсънна (Търсачът в дълбините)

Такъв беше планът му. Да я накара да изразходи всичките си мълнии в безполезен гняв, докато не й остане нищо като разменна монета. Това се беше случило в нощта, когато бе изгубила Аякс, но сега беше по-възрастна и по-благоразумна.

Нужна беше многократно повече енергия да овладее една мълния, така че да зашемети жертвата, а не да я убие, но след години практика Дафна беше успяла да разгадае тази страна на скромната си власт над мълниите. Изпрати малка, бебешко синя мълния през стаята и повали Тантал на колене.

— Поставил си на пост пред прозореца на дъщеря ми мирмидонец, а не Потомък? Защо? — попита тя спокойно. Когато той не отговори, тя прекоси стаята и го докосна със сияещата си ръка. Тантал въздъхна от удоволствие, докато тя не пусна един заряд през върховете на пръстите си.

Тя е закриляна… от единствения жив наследник на моята династия — изпъшка той: цялото му тяло се присви от причинената от електричеството болка. — Не мога да си позволя повече… Прокуденици. Атлантида… вече е твърде далече.

Той още не знаеше за Скитниците — помисли си Дафна.

— Насекомото не принадлежи към никоя от Династиите на Потомците и няма да стане Прокуденик, дори и да убие Хелън и всички от фамилията Делос, живеещи на Нантъкет, накуп. Което, между другото, би ти спестило много неприятности — продължи Дафна, като усили волтажа. — Така че защо още не си му заповядал да нападне?

— Как бих могъл… да те спра… да ме убиеш… ако нямах допълнителна гаранция? — изпухтя той. Дафна прекъсна електрическия поток, за да може той да говори ясно. — Искам да управлявам Атлантида, а не само да доживея да я видя. За да го направя, трябва отново да стана част от моята Династия.

Гърдите на Тантал се присвиха силно и той се търкулна по гръб в пристъп на болка. Миг по-късно си пое дълбоко дъх и се усмихна към хипнотично красивото лице на Дафна.

— Знаех, че някой ден ще ме намериш и че ще дойдеш при мен.

По вратата се разнесе настойчиво чукане, последвано от тревожен въпрос на португалски. Тантал хвърли поглед към вратата, а после нагоре към Дафна. Тя поклати глава, за да го предупреди да си затваря устата. Дафна не разбираше португалски и не можеше да рискува да остави Тантал да се обади, дори и ако именно мълчанието му щеше да издаде присъствието й. Чу как пазачът на вратата се поколеба, а после се отдалечи забързано, най-вероятно за да доведе подкрепление. Тя сграбчи Тантал за ризата и му се озъби.

— Винаги ще бъда зад вратата, под леглото или зад следващия ъгъл — в очакване на шанса си да те убия. Това вече е в кръвта ми — прошепна тя злобно в ухото му.

Той разбра какво искаше да каже тя и се усмихна. Дафна беше дала обет, който бе по-обвързващ от всеки сключван някога договор между човеци. Някой ден щеше да й се наложи да го убие, или ако не го убиеше, щеше да загине тя.