Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Не искам все още да казваш на Джейсън за това, става ли? Защото, ако не се брои това, че си изпращаме съобщения в момента, съм говорила с Орион само веднъж, затова не знам какво да мисля за него. Той каза, че Дафна го е изпратила да ми помогне — каза Хелън, като поклати объркано глава. — А, честно, Гиг, не знам какво е намислила тя. Имам чувството, че вечно крои интриги.
— Това не значи, че и Орион го прави. В Подземния свят не владееш силите си, нали? — попита Клеър с проницателен поглед. — А той е добър боец?
— Той е удивителен боец, а доколкото съм виждала, няма и нужда от допълнителни сили, за да се грижи за себе си. Уби създанието, което ми се беше нахвърлило, на практика с голи ръце.
— Тогава може би единственият замисъл на Дафна е да се опита да те опази жива. Когато сте се срещнали за пръв път, Орион наистина те е спасил — каза Клеър със снизходителна усмивка.
Хелън искаше да възрази, но, както обикновено, Клеър беше наистина убедителна. Дафна искаше да се отърве от Фуриите, а според Касандра, Хелън единствена можеше да го направи. На всичкото отгоре, Хелън беше дъщеря на Дафна, и нейна единствена наследница. Но дори при това положение Хелън се съмняваше, че Дафна се опитва просто да я защити.
След като няколко минути продължи да хапе устната си, опитвайки се да намери пролука в аргумента на Клеър, Хелън трябваше да признае пред себе си, че единствената причина, поради която не беше съгласна, е, че Дафна я бе изоставила като бебе. Просто й нямаше доверие. Може би се държеше твърде сурово. Може би пък този път Дафна само се опитваше да помогне.
— Добре, права си… имам сериозни проблеми с възприемането на Бет или Дафна, или както там нарича себе си през това десетилетие. Но нямаше да съм толкова мнителна, ако от време на време вдигаше проклетия телефон, когато я търся — каза раздразнено Хелън. — Не очаквам да ми съобщава всичко, което прави, но би било хубаво да знам поне в коя страна се намира.
— Помисляла ли си някога, че може би е по-безопасно за теб, ако не знаеш къде е тя или какво прави? — попита внимателно Клеър. Хелън отвори уста да възрази и я затвори отново, знаейки, че няма да спечели и този спор. Но все пак й се искаше да знае къде, по дяволите, беше Дафна.
Дафна задържа дъха си и остана съвсем неподвижна. Беше успяла да убеди дробовете си, че имат нужда само от малка частица от въздуха, с който бяха свикнали, но не можеше да направи много за блъскащото си като чук сърце. Мъжът, за когото беше дала кръвна клетва, че ще убие, беше в съседната стая. Тя трябваше да намери начин да се успокои, или цялата й саможертва щеше да бъде напразна.
От скривалището си в спалнята му го чуваше в намиращия се в съседство кабинет. Той беше на бюрото си, пишейки огромния куп писма, с които даваше напътствия на своя култ, Стоте братовчеди. Тя можеше да си представи изваяното му някога лице, побелялата руса коса, и зъбите й изтръпнаха при мисълта как го разкъсва. След толкова много години Дафна беше само на метри от Тантал, главата на Тиванската Династия и убиецът на обичния й съпруг, Аякс.
Минаха часове, а Тантал все още пишеше неспирно. Дафна знаеше, че всяко от писмата, над които се трудеше Тантал, щеше да бъде взето от отделен куриер и изпратено от различни пощенски служби, разпръснати по цялото крайбрежие. Той полагаше педантични усилия да скрие къде се намира, и поради това на нея й бяха нужни деветнайсет години да го открие. Беше принудена да последва тялото на единствения му син обратно до Португалия, без нито веднъж да изпуска трупа от поглед, независимо колко пъти й се налагаше да променя външния си вид. Знаеше, че дори Тантал щеше да се покаже за достатъчно време, за да сложи ритуалната монета в устата на единствения си син, и се беше оказала права.
Най-сетне чу как Тантал оставя писалката и се изправя. Той повика простосмъртния портиер да отнесе писмата на куриерите. После си наля чаша с някакво питие от добре заредения бар. Беше нужен един миг ароматът да достигне до мястото, където стоеше Дафна, но тя веднага разбра какво пиеше той. Бърбън. Не коняк, не скъпо уиски, а сладък бърбън направо от Кентъки. Той отпи няколко глътки, наслаждавайки се на вкуса, после влезе в спалнята си. Затвори вратата зад гърба си и заговори.
— Редно е да знаеш, Дафна, че едно от онези писма беше до мирмидонеца, когото внедрих на пост пред очарователната малка къщичка на дъщеря ти в Нантъкет. Ако той не получи нареждане лично от мен, тя на практика е мъртва.
Дафна едва не изстена на глас. Знаеше, че Тантал не лъже за мирмидонеца. Съществото беше повело отряд, който да нападне Хектор на състезанието по бягане на Хелън. Ако това нещо следеше Хелън, а не преследваше Хектор, както бе предположила, Дафна знаеше, че няма избор. Преглътна тежко, сякаш сърцето й беше заседнало в гърлото, и излезе от скривалището си.