Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— О, да, разбира се. Всички онези купища пари, които крием под дюшеците. Миличка, ти си голяма жена и сама ще решиш кое е правилно. За разлика от твоя Фритьоф, аз мисля, че добре сме те възпитали.
— Така е — каза гальовно Изабел. — Вие сте най-добрите родители, които може да си пожелае човек.
Отново настъпи малка пауза, преди леля Полет да отговори:
— Обещай ми, че ще се пазиш, миличка.
— Обещавам. И целуни чичо Лудвиг от мен. Кажи му да не се измъчва, задето е изгубил някакъв залог.
— Обади се пак, мъничката ми.
— Добре, но тогава ще е от телефонна кабина. Много тъпо от моя страна, забравих си зарядното в Хамбург. Чуваш ли пиукането? Обичам ви.
— И ние те обичаме.
И тогава телефонът предаде богу дух. Изабел го пъхна обратно в дамската си чанта и се ядоса, задето не се е сетила да си вземе зарядното. Знаеше си, че ще забрави нещо. Е, сигурно във Волон ще се намери телефонна кабина, а и никак не беше зле да остане недостъпна тук. Макар че Фритьоф беше изпаднал в подозрително мълчание. Може пък да е твърде зает да й издирва добър терапевт.
Все пак предишната вечер се обади на приятелката си Мони.
— Къде си, за бога? — Обикновено в понеделник вечер се срещаха на урок по тай-чи или ходеха на кино. — Току-що питах за теб вашата госпожа Елбман и тя почти се разрева, започна да говори нещо за Борис и Барбара и как това се случвало и в най-добрите семейства. Да не си се запиляла в Исландия?
— Не, само във Франция, Мони. Ние с Фритьоф се разделихме.
Мони се засмя.
— И при кого тогава ще остане госпожа Елбман?
— При Фритьоф, естествено, той е по-важният от връзката. Не, сериозно, ще се развеждаме.
— Какво? — Човекът от другата страна на линията явно беше шокиран. — И как така не знам за това?
— Аз самата не знаех, всичко стана много бързо.
— Друга ли си има?
— Фритьоф ли? Не вярвам.
— Да не би ти да си имаш някого?
— Не.
Изабел се сети за Корин ле Бер и се почувства малко като лъжкиня. А и това, разбира се, беше смехотворно. Само защото всеки ден си разменяш по няколко изречения с един привлекателен мъж, не можеш да кажеш, че „си имаш някого“. И това, че постоянно си мислеше как би се почувствала, ако усети ръцете му по голото си тяло, също не играеше никаква роля. То беше просто защото Корин имаше изключително красиви ръце…
— Но тогава нищо не разбирам — извика Мони. — Фритьоф е като шестица от тотото!
— Вече не го обичам, Мони. Не ме привлича повече. — Фритьоф беше първият мъж в живота й и Изабел искрено се надяваше да не остане последният.
— Но… той е страхотен. Изглежда добре, ужасно богат е… От години ти завиждам за този тип. И за къщата. Най-вече за къщата. Дори само за дрешника! Истински „Прада Пумпс“!
— Оставих всичко там. Тук ми трябват само чифт туристически обувки.
— Но къде, за бога, се намираш?
— В рая, Мони.
— И той наистина си няма друга? — Мони не познаваше Фритьоф особено добре, но се съмняваше да е чак такъв нетолерантен невротик, за какъвто го представяше Изабел.
— Доколкото знам, не.
— Но тогава… горкият Фритьоф. Един верен мъж да се намери, и ето как му се отплащат.
— Ще го преживее — отвърна Изабел.
— Хубаво си помисли. Такъв мъж няма да намериш втори път.
— Дано не намеря — промърмори Изабел.
— Ако наистина е такъв задник, какъвто ми го описваш, защо досега не си ми казала!
Изабел въздъхна. Разбираше скептицизма на приятелката си, раздялата наистина бе дошла изневиделица. В очите на околните сигурно изглежда, сякаш тя се е поддала на мимолетен каприз от днес за утре и е напуснала Фритьоф ей така. Дори не се сети да сподели с някого обземащото я съмнение. Вместо това Изабел го потискаше и се опитваше външно и вътрешно да играе щастлива съпруга. Междувременно все се надяваше, че всичко ще се оправи. Но не си даваше сметка, че и нейните чувства — тя много харесваше Фритьоф, когато се ожениха — просто ще се стопят във въздуха.
— И аз не знам точно — каза тя на Мони. — Наистина. Само знам, че просто не се получава! И затова трябва да се разделим, преди да е станало твърде късно.
— Горкият Фритьоф — повтори в края на разговора Мони.
Леля Полет беше права. Редно бе да го осведоми за плановете си. Той трябваше да спре да таи всякакви надежди. Една терапия, колкото и да е идеална и ефективна, нямаше да е в състояние да спаси брака им.