Последната кашмирска роза

— Добре, ще ви кажа нещо, приятелю — каза управителят, — моите впечатления са абсолютно същите! Не съм бил тук преди войната, не съм бил тук и по време на войната и навярно нямам право да говоря и, бог ми е свидетел, не ми се иска в гарнизона да се разнася скандал, но ако действително става дума за убийство, повече от едно убийство, пред нас стои дълг, пред мен стои дълг, пред вас стои дълг. Полицията ви е снабдила с помощни средства, нали? О, и Наурунг ви е под ръка, нали така? Вече има някой, който ще стигне далеч! Отдавна съм го забелязал! С тези темпове на индоизация, не бих се изненадал, ако това е бъдещият полицейски инспектор номер две.

— Не и ако развитието му зависи в някаква степен от инспектор Бълстроуд.

Андрю го изгледа проницателно.

— Нищо подобно, но забелязвам опасенията ви. Да разбирам ли, че нашият местен блюстител на закона не е успял да ви впечатли?

— Нямам време — нямаме време — за деликатности, Дръмънд. Във войната се научих да не завоалирам нещата, затова се надявам да ме разберете, ако го кажа направо — този човек е некадърен глупак или пък е по-умен, отколкото го смятах в началото, и крои нещо, което трябва да разнищя. Добре ли го познавате?

— Не. От години е в гарнизона, но странно, малцина биха казали, че го познават добре, струва ми се. Не му е особено тежко да въдворява ред в цивилните квартали, във военната база — някакво престъпление за него едва ли е нещо сериозно. Не, той е полезен, и действително е полезен, Сандиландс, в поддържането на реда в местния град. Задачата не е лека. Градът е силно пренаселен, голям брой различни раси и касти живеят едни върху други при най-мизерни условия. Там би могло да стане кошмарно, но Бълстроуд като че ли успява да държи юздите изкъсо с изненадваща ефективност. Сигурно не очаквате да го чуете, но всъщност трябва да призная, че той доста улеснява живота ми.