Знаете, че ме обичате

— До после — каза тя рязко и се обърна да върви.

Майка й се нацупи. Горката Блеър, помисли си, сигурно се притеснява за интервюто в Йеил.

Блеър извървя цялото разстояние до вкъщи като сдържаше гневните си сълзи. Тя даже си помисли да отиде в хотел „Пиер“ и да предприеме първите стъпки по изчезването си. Дори можеше да се обади на баща си и да го помоли да живее с него и приятеля му в техния замък в Париж. Щеше да се научи да отглежда грозде или каквото и да правеха там.

Но трябваше да завърши последната си година в „Констънс“, най-накрая да го направи с Нейт и да влезе в Йеил.

Щеше да й се наложи да преглътне всичко.

Когато се качи до апартамента си, Муки се затича по коридора и се хвърли да й оближе лицето, като въртеше задника си. Блеър изпусна чантата си и седна на пода, като остави кучето да й се радва, а сълзите се стекоха по лицето й. Дъхът му смърдеше на задник.

Тя определено беше в дупка.

Арън показа главата си от библиотеката:

— Здрасти, как я караш?

Той се приближи до нея и викна:

— Муки, не! Не бива да му позволяваш да прави така, ще се влюби в теб и ще започне да ти се натиска на краката и т.н.

Блеър подсмръкна и избърса носа с опакото на ръката си.

— Е, готова ли си да се забавляваш до Йеил утре? — попита Арън и й подаде ръка да се изправи.

Тя го игнорира и си помисли колко отчаяно имаше нужда от питие.

— Нямам търпение да се разкарам оттук — каза нещастно.