Аз ще ги следя отблизо.
Да се разминеш на косъм
— За моето мече Блеър — каза г-н Харолд Уолдорф, еск и вдигна чашата си с шампанско към Блеър. — Все още си малкото ми момиченце, нищо че се носиш в кожени панталони и имаш готино гадже — допълни той, като се усмихна на Нейт Арчибалд, който беше настанен на масата до Блеър. Г-н Уолдорф беше избрал ресторант „Ла Жираф“ за тази специална вечеря, защото беше малък, шикозен и моден, храната беше превъзходна, а сервитьорите имаха страшно секси френски акцент.
Блеър се присегна под масата и стисна коляното на Нейт. Светлината от свещите я възбуждаше и тя си помисли: „Само да знаеше какво сме намислили за после, татко“.
Тя чукна чаша с баща си и отпи огромна глътка.
— Благодаря ти, тате, благодаря, че си изминал целият този път само за да ме посетиш.
Г-н Уолдорф постави чашата си на масата и потупа устни със салфетката, така че перфектният му маникюр да се забележи:
— Но скъпа, аз не дойдох само заради теб. Дойдох да се изфукам, не изглеждам ли добре? — каза той като отметна главата си назад и нацупи устни, като модел за снимка.
При тези думи Блеър заби ноктите си в коляното на Нейт. Трябваше да признае, че баща й наистина изглеждаше страхотно — беше свалил десетина килограма, беше хванал тен, носеше страхотни френски дрехи и изглеждаше щастлив и отпочинал. И все пак тя беше доволна, че той е зарязал приятеля си в разкошния им замък във Франция. Изобщо не беше готова да гледа как баща й флиртува на воля пред хора с друг мъж, независимо колко добре изглеждаше.
