Знаете, че ме обичате

Блеър лежеше на леглото и държеше бисквитка над лявото си око, като гледаше в тавана с дясното. Малко паяче се движеше към лампата.

— Гадост, има паяк на тавана — каза тя. Беше изпила три бири и изяла четири понички. Сега за десерт хапваше бисквитки с топено сирене.

— Знаеш ли какво забравихме? — попита Арън, като ритна празната кутийка от бира и завря цяла шепа фритос в устата си.

— Вода? — попита тя, понеже беше изяла толкова захар, сол и мас, че умираше от жажда.

Трите билкови цигари, които беше изпушила, не помогнаха.

— Не. Бонбони — каза Арън.

Блеър се усмихна. Защо не, един „Кит Кат“ ще й дойде супер.

— Окей.

Те излязоха на пръсти от стаята и отидоха до машината в края на коридора. Блеър избухна в смях, като видя килима — кафяв на червени шарки. Кой ги обзавеждаше тези места?

Арън пък стоеше пред машината:

— Не мога да реша — мръщеше се той.

Блеър стърчеше до него. Имаше „Кит Кат“, но и „Сникърс“, „Туикс“ и „Олмънд Джой“. Това си беше труден избор.

— Колко дребни имаме? — попита тя сериозно.

Арън протегна ръка. Имаше точно за две и половина десертчета. Или две и някаква дъвка.

Блеър отново избухна в смях:

— Получавам само шестици по математика за напреднали, а не мога да си избера шоколадче.

Арън пусна три монети в дупката и грабна ръката й:

— Затвори очи и натисни едно копче.

Той приближи ръката й до бутоните, а тя натисна един от тях и чу как десертчето падна в определеното за това място. Наведе се да го вземе.

— Чакай, хайде пак — каза Арън и пусна още три монети.

Блеър се опита да си спомни къде стои „Кит Кат“-а, но не можа и натисна друг бутон. Нещо падна и тя отвори очи. Там имаше „Олмънд Джой“ и пакет с презервативи.

— Стига бе — викна тя.

— Път! — изкрещя Арън, грабна шоколадчето от ръката й и се затича по коридора.

— Чакай, това си е мое — викна Блеър и хукна след него по чорапи. Беше някъде след два през нощта. Интервюто й беше след по-малко от девет часа и макар да не искаше да си признае, се забавляваше.

Йеил, шмейл.