Знаете, че ме обичате

Какво? Да не би всички да очакват от нея да се хвърли в обятията на новия си хипи-доведен брат и да го приветства в семейството, понеже живее там, пие си бира все едно е господар и се държи добре с малкия й брат? Е, няма как да стане, Поне щеше да се отърве от това през уикенда, а и доста скоро щеше да се махне от тази лудница. Може би, ако сподели с Нейт, какво се е случило, той ще я съжали и ще се съгласи да дойде с нея в Ню Хейвън.

Тясе пресегна за телефона и набра номера му.

— Йо! — Нейт вдигна на петото позвъняване, звучеше надрусан.

— Здрасти, аз съм — каза тя, а гласът й трепереше. Изведнъж почувства, че май ще се разплаче.

— Здрасти.

Тя легна по гръб и се загледа в тавана. Кити Минки подаде глава от гардероба, а очите й блестяха в жълто.

— Ами, чудех се дали пък не си променил решението си и не искаш да дойдеш до Йеил с мен… — гласът й пресекна и май наистина щеше да заплаче.

— Ъъъ, с момчетата сме много развълнувани за нашето малко пътешествие.

— Добре. Аз просто… цялата тази работа със сватбата… и сега… — заекна тя и по бузите й се затърколиха сълзи.

— Хей, да не плачеш? — попита Нейт.

Още сълзи се затъркаляха от очите на Блеър, а Нейт звучеше така сякаш е на хиляди мили от нея. Тя пък беше твърде разстроена, за да му обяснява всичко. Той дори не й беше благодарил за подаръка. Какво по дяволите ставаше?

— Трябва да вървя. Обади ми се утре, а? — подсмръкна Блеър.

— Ще — каза той, но на нея някак си й беше ясно, че няма да го направи. Та той най-вероятно нямаше да помни, че са се чули днес, твърде беше напушен.