Знаете, че ме обичате
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 954-761-187-9
- Переводчик: Мария Лилкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знаете, че ме обичате». Краткое содержание книги:
Прочетете поредната книга от този блестяща серия!
— Здрасти, аз съм Арън — каза момчето и зашляпа към нея с работническите си ботуши, за да й подаде ръка. Тениската му беше изпокъсана и върху нея се виждаше поизбледняла снимка на Боб Марли. Над широките му панталони се подаваше ластикът на боксерите му.
Ууу.
Блеър го докосна възможно най-бегло и се отдръпна.
— Е, предполагам, че от днес ще сме съквартиранти? — каза Арън с усмивка.
Силно „ууу“.
— Надявам се да нямаш нищо против, но затворих котката ти в гардероба, защото беше шашната от Муки. Трябваше да видиш опашката й, стана голяма. — Той се разсмя, а къдрите му се разтресоха.
— Трябва да си напиша домашното — каза тя и го изгледа гневно, след което влезе в стаята си и тръшна врата под носа му.
Когато най-накрая се озова сама вътре, тя прегърна котката и се тръшна на леглото. Кити Минки се сгуши на пуловера й.
— Всичко е наред, мила — измърмори Блеър и я гушна още по-здраво. Тя затвори очи, зарови глава в меката козина и замечта светът просто да изчезне.
Стоеше неподвижно и със затворени очи. Ако останеше така достатъчно дълго, може би всички щяха да забравят за нея и нямаше да й се налага да е Блеър Уолдорф и да живее този непоносим и глупав живот. Можеше да се превърне в някой друг и все пак да отиде в Йеил. А Нейт щеше да я намери след години търсене. Щеше да стане като по старите черно-бели филми, където героинята страда от амнезия и започва изцяло нов живот и се влюбва в друг мъж, но този, в който преди е била влюбена не се отказва да я търси, намира я и я моли да се омъжи за него, въпреки че тя не може да си спомни името му. Но тогава, когато той й дава негов стар шал, изпълнен със стари аромати, спомените й се връщат и тя му казва „да“, и те заживяват щастливо заедно. Финалните надписи минаха в съзнанието й под звуците на виола.
Тя винаги можеше да се усамоти с филмите в главата си, когато всичко друго се провалеше. Обаче май беше най-добре да не казва за това в Йеил. Можеха да я сметнат за луда.
Накрая Блеър пусна Кити Минки и се изправи. Тя грабна дистанционното и скоро по екрана потекоха началните кадри от „Закуска в Тифани“, а Одри Хепбърн, все още с роклята от предната нощ, започна да похапва кроасани. Точно с този филм Блеър се записа във филмовия фестивал на „Констънс Билард“. Одри яде кроасани пред витрината на Тифани и се възхищава на диамантите под съпровод на „Ученикът на Магьосника“. А после на старата песен на Дюран Дюран Girls on Film, както и други песни. Блеър виждаше различни неща в сцената при различните аранжименти. Тя никога не й омръзваше. Дано и журито следващия понеделник усетеше това.
Някой почука на вратата и тя се извърна, за да види на кой му стига смелост да я безпокои. Вратата се отвори и видя Арън. Муки се промъкна между краката му и също влезе в стаята. Кити Минки се изстреля в гардероба.
— Муки, не! — кресна Арън и го сграбчи за каишката. — Извинявай — погледна той извинително Блеър. После изтика Муки навън и каза:
— Лошо.
Блеър просто стоеше с лице, подпряно на ръцете си и го наблюдаваше с нарастваща омраза.
— Какво ще кажеш за по една бира? — предложи Арън.
Блеър не отговори. Мразеше бира.
Арън разходи поглед из стаята и се спря на екрана на телевизора:
— Хей, откъде изкопа това старо нещо?
Блеър грабна дистанционното и изключи телевизора. Нямаше начин да остави Арън да обижда филма й. Не беше ли навредил вече достатъчно?
— Знам, че не ти е много приятно, че всички изведнъж се нанесохме, а и за сватбата, та си помислих, че може да искаш да поговорим или нещо такова. Така де да знаеш, че съм насреща — продължи той.
Тя не свали поглед от него, като се надяваше, че така ще го разкара.
Арън прочисти гърлото си:
— Поседях малко с брат ти Тайлър, гледахме телевизия и пихме бира, така де аз пих бира, а той кола. Той изглежда няма проблем с всичко, което става. Готино хлапе е.
Блеър примигна. Ама този тип да не смяташе, че разговарят?
— Окей. Тази вечер всички излизаме на вечеря. Аз съм вегетарианец, така че ще идем на някое подобно място. Надявам се, че това е окей? — Той отстъпи назад с надежда, че Блеър ще отговори нещо, но когато тя не реагира, само се усмихна и затвори вратата след себе си.
Тя се претърколи на другата страна и гушна една възглавница. Разбира се, че е вегетарианец, толкова е типично. Прииска й се да има под ръка малко сурово месо, за да му го запрати в лицето.