Знаете, че ме обичате

Блеър вдигна рамене и се размърда на неудобното кресло за двама:

— Нямам нищо против бялото — каза тя и се замисли, че боядисването ще отнеме време.

— Винаги можем да я боядисаме, след като е ушита. Да ви премеря ли за тази? — предложи продавачката. Дори тя почваше да става нетърпелива. Вече бяха пробвали седем рокли и три варианта на пола със сако. Ако г-жа Уолдорф искаше да има рокля след две седмици, щеше да й се наложи да си размърда задника.

Майка й спря да се върти и критично загледа в четирикрилното огледало.

— Мисля, че ми стои най-добре от всички останали, нали Блеър?

— Определено, мамо, прави те да изглеждаш слабичка — ентусиазирано закима с глава Блеър.

Майка й се усмихна удовлетворена.

Ключът към сърцето на всяко момиче е да му кажеш, че изглежда слабичка. Момичетата биха убивали, за да са слабички.

— Ами добре, да я направим — каза тя и блесна от вълнение.

Продавачката започна да подгъва и мери разни неща, като си записваше в един тефтер, а Блеър се загледа в часовника й. Беше три и половина, цялата тази скучна серия отнемаше адски много време.

— Харесахте ли нещо за шаферките? — викна майка й.

— Още не — отвърна Блеър, макар да не беше и започвала да гледа. Майка й искаше да намерят някаква рокля от изложените, която да се хареса на Блеър, и да я вземат за всички. Блеър обожаваше да пазарува, но някак точно сега й липсваше ентусиазъм. Мразеше да се облича еднакво с другите. В крайна сметка, тя прекарваше по-голямата част от живота си в униформа.

— Видях една прекрасна рокля в „Барнис“. Мисля, че дизайнерът беше Клои. Беше с тънки презрамки в шоколадов цвят от коприна и камъни. Ниско изрязана отзад и доста изтънчена. Серена ще изглежда зашеметяващо в нея с дългите си крака и бледа кожа. Но не съм сигурна, май ще прави бедрата ти… издадени.

Блеър следеше отражението на майка си в огледалото в пълна тишина. Дали тя не твърдеше, че е дебела? По-дебела от Серена?

Изправи се и взе чантата си:

— Отивам си вкъщи. Нямам време да говоря за дрехи и в случай, че си забравила, утре ми е интервюто в Йеил. За мен то е малко по-важно.

Майка й се обърна рязко и продавачката изпусна игленика:

— Това ми напомня, че когато Сайръс чу, че ще ходиш с влака, му дойде прекрасна идея — викна майка й, необърнала внимание на нотката в гласа на Блеър.

Ооо.

Всяка идея на Сайръс можеше да е дяволска и Блеър извърна глава, подготвена за най-лошото.

— Всичко е уредено, Арън ще те закара. Той също иска да мине през Йеил и има кола на гараж в Лексингтън. Не е ли чудесно? — обясни майка й набързо.

Блеър усети как сълзите напират. Не! Искаше да изкрещи: „Не е чудесно, мамо! Гадно е!“ Но нямаше да се разплаче в булчинския отдел на „Сакс“. Щеше да е повече от жалко.