Знаете, че ме обичате
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 954-761-187-9
- Переводчик: Мария Лилкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знаете, че ме обичате». Краткое содержание книги:
Прочетете поредната книга от този блестяща серия!
Дан поклати глава:
— Не я познаваш, името й е Серена. Този уикенд ще ходим на интервю за колеж заедно.
— Уоу — отреагира Зийк не особено въодушевено и се запъти с дрибъл към другия кош.
Дан само го проследи как направи страхотен изстрел и след това се върна в центъра на игрището.
— И какво, доста е сериозно, а? — попита Зийк и му подаде топката.
Дан я хвана, но не мръдна от мястото си. Не беше сигурен как да отговори на този въпрос. За него си беше доста сериозно, но дали Серена разказваше на приятелите си за него, за Дан, новото й гадже? Дали и тя си мечтаеше за уикенда им заедно?
Не точно.
Точно в този момент Серена беше на зъболекарския стол и й правеха пломба. Беше гладна и се ядосваше, че не може да хапне нищо, преди да я отпусне упойката.
Слабо поетично.
Тя беше прочела стихотворението на Дан и не беше сигурна как да постъпи. Не че не беше свикнала да й обръщат внимание, но не и такова. Дан започваше да е навсякъде и това я изнервяше и отчуждаваше.
Б получава нов брат
— Какви въпроси си подготвила? — попита г-ца Глос. Беше сряда следобед и тя подготвяше Блеър за интервюто й в Йеил в събота. — Трябва да им покажеш, че се интересуваш от неща, които са обичайни за тях, а не просто, че отиваш, защото родителите ти са учили там.
Блеър кимна нетърпеливо. За каква я смяташе г-ца Глос, за тъпачка ли?
Г-ца Глос махна въображаемо конче от панталона си. Тялото й беше набито, като на мъж, но Блеър забеляза, че краката й са доста дълги за петдесетгодишна съветничка.
— Ще ги попитам за възможността да пътувам във Франция още през първата година. Също така за спортните площадки и за общежитието им, а и за възможността да вляза в училищния парламент. А и за възможностите за работа — допълни Блеър и си направи бележка в палма.
— Добро момиче, това ще им покаже, че си точно за тях, че си заинтересована — г-ца Глос затвори папката и я прибра в едно чекмедже. — Ще се справиш чудесно, готова си.
Блеър се изправи. Знаеше, че е готова, та нали цял живот се беше приготвяла за това.
— Благодаря, г-це Глос, ако всичко мине добре, мога да си подам документите по-рано, нали? Така няма да ми се наложи да гледам други училища?
— Няма да ти навреди да се огледаш и за други. Може да откриеш място, което ти харесва повече — допълни г-ца Глос и подсуши носа си с „Клинекс“. — Но не виждам причина да не те вземат в Йеил.
Блеър се усмихна:
— Чудесно — каза и удовлетворена затвори вратата след себе си.
Когато Блеър се прибра в пентхауса на 72-ра улица, веднага разбра, че нещо не е наред, че нещо е различно. Преддверието беше осеяно с куфари и кашони. На огромния телевизор в библиотеката беше пуснат TRL, по дървените подове се чуваше дращене от кучешки нокти, а и имаше каишка, която висеше на вратата.
Блеър влезе и пусна раницата на земята във фоайето. Поздрави я огромен кафяв боксер, който се домъкна и се завря между краката й.
— Хей, разкарай се — каза тя и го цапна през муцуната. — Мамо — викна Блеър надолу по коридора.
Врата към спалнята на майка й се отвори и оттам излезе Сайръс, облечен в любимия си червен сатенен пеньоар. Изглеждаше отпуснат:
— Здравей, Блеър! — каза той и тръгна да й дава мечешка прегръдка. — Майка ти е в джакузито, но вече се нанесох официално, а също и Арън, и Муки.
— Муки? — облещи се Блеър и отстъпи крачка назад. Не й се стоеше толкова близо до Сайръс, когато бе възможно да няма нищо под робата си.
— Да, кучето на Арън. Страшен лентяй е, ха-ха-ха-ха. Муки лентяя — каза Сайръс и защрака с пръсти, обсипани в злато. — Майката на Арън често е на път и му е скучно в онази огромна къща в Скарсдейл съвсем сам. Така че реши да се пренесе тук с нас, а и майка ти каза, че колкото повече сме, толкова по-забавно ще бъде.
Блеър просто стърчеше там и не можеше да повярва на ушите си. Кучето, Муки, отиде зад нея и подуши дупето й.
— Муки, не! — засмя се Сайръс. — Ела с мен и ми помогни да запознаем Арън и Блеър, хайде. — Той хвана кучето за нашийника и го поведе към библиотеката.
Блеър усети, че трябва да ги последва, но просто стоеше на място и изживяваше шока.
Само секунда по-късно от вратата на библиотеката се подаде една къдрава глава. Тя принадлежеше на момче на възрастта на Блеър с огромни кафяви очи, бледа кожа и червени устни, извити в усмивка.