Знаете, че ме обичате
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 954-761-187-9
- Переводчик: Мария Лилкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знаете, че ме обичате». Краткое содержание книги:
Прочетете поредната книга от този блестяща серия!
— Сигурна съм, че ще харесаш брат ми Ерик, той обича да философства. Но пък е страхотен купонджия.
Дан кимна и задърпа кафявите си къдри. Дано Ерик да си купонясва със съквартирантите, докато те са там, така Серена ще е само за Дан.
Разписанието мигаше, докато сменяха информацията, едни влакове пристигаха, други заминаваха. Гарата беше претъпкана с хора. Те или бързаха да хванат влака, или се въртяха наоколо, за да посрещнат приятелите си.
Серена присви очи към таблото за заминаващи:
— Нашият влак тръгва след петнадесет минути. Още една цигара и трябва да ставаме.
Дан извади още две цигари и потърси запалката из джоба си.
— Прочетох стихотворението ти — каза Серена. Трябваше да повдигне този въпрос и сега моментът беше подходящ. Стихотворението беше добро, но това не пречеше да я плаши.
Дан замръзна на място.
С ъгълчето на очите си видя четири познати момчета да влизат през главния вход. Един от тях спря и се загледа в Серена.
Нейт беше напушен, но не халюцинираше. Това на бара на Централна гара беше Серена, облечена в бели панталони и син пуловер с шпиц деколте и любимите й розово-кафеникави ботуши. Пуловерът караше очите й да изглеждат по-дълбоки и по-тъмни, отколкото ги беше виждал.
Блеър го беше накарала да забрави Серена, но той така и не успя. Беше се опитал да я избягва, защото всеки път, като я видеше, сърцето го болеше.
Но не и този път. Този път той видя в нея красив стар приятел.
— Хей, познавам тези момчета! — каза тя и скочи от стола. Остави незапалената си цигара на бара и се запъти към Нейт.
— Чакай — викна след нея Дан. Тя още не му беше казала за стихотворението.
Той проследи с поглед как се приближава до момчето, което я зяпаше и как го целува по бузата. Изведнъж Дан се сети, откъде са му познати тези момчета. Бяха същите, с които бе видял сестра си в парка.
— Здравейте, момчета? Накъде така? — попита Серена с невъзможната си за имитация усмивка.
Това си беше тя. Отиде до Нейт, целуна го по бузата, поздрави всички, все едно не е забелязвала, че я игнорират от един месец насам.
Тя не беше от обидчивите, за разлика от някои други хора, които познаваме.
— Запътили сме се към „Браун“, но първо ще вземем колата на майката на Джереми от Ню Канаан — обясни Антъни.
Очите на Серена светнаха:
— Айде, бе. И ние отиваме в „Браун“. Брат ми е там и ще отседнем при него. Искате ли да пътуваме заедно?
Нейт се намръщи. Да пътува заедно със Серена определено не беше в списъка за добро държание на Блеър. Ама кой каза, че той трябва да живее по нейните правила?
— Веднага „за“. Звучи ми като купон — викна Джереми.
— Страхотно. Мисля, че и вие можете да останете при брат ми. — Тя се обърна и махна на бледото смачкано момче на бара:
— Хей, Дан, ела тук.
Дан стана и се приближи. Тя забеляза, че изглежда леко тъжен.
— Момчета, това е Дан. Дан, това са Нейт, Чарли, Джереми и Антъни, те ще пътуват с нас до „Браун“.
Серена се усмихна ведро на Дан и той наистина се опита да й се усмихне, но му беше много трудно. Защо не се бяха качили на влака по-рано? Сега можеха да пият вино и да хапват сандвичите, приготвени от готвачката на Серена, вместо да пътуват с тези лигльовци от „Сейнт Джуд“, които щяха да я окупират и да развалят цялото пътуване. Нямаше да си шептят в закусвални, отворени по цяла нощ и да си държат ръцете под масата. Това вече изобщо не беше романтичен уикенд, беше пътешествие до колежа и безсмислен купон.
Уууу.
Никога не се беше разочаровал токова много.
— Хубаво — каза той и замечта да си е в стаята и да пише за неосъществения уикенд.
— Ами тогава да вървим, по-добре да хванем този влак — предложи Чарли.
Серена сложи ръка в ръката на Дан и го повлече по стълбите тичешком:
— Хайде — викаше тя.
А той се препъваше след нея. Нямаше избор.
Нейт вървеше зад тях и в себе си беше малко тъжен. Щеше му се да беше довел някого и изобщо не си мислеше за Блеър.
Мотел 6 или „Бест Уестърн“
— Може би трябва да караме през Мидълтаун и да видим Уеслиън — предложи Арън и отвори шибидаха на сааба.
Тъкмо се бяха качили на 95-та магистрала в Кънектикът. През целия път дотук Блеър не продума нито дума и Арън се справи с излизането от града съвсем сам. Касетофонът свиреше някаква хипарска регемузика.