Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Какво е станало с лицето му? — попита тя.
— Докладващият офицер предположи, че брадата е за маскировка.
Тя изпръхтя.
— Е, слава богу, че не си е сложил очила, можеше никога да не го познаем. Какво, по дяволите, прави Джеймс Холдън на Ганимед?
— Пристигнал с кораб с хуманитарни помощи. Не е „Росинант“.
— Имаме ли потвърждение? Знаеш, че тези копелдаци от СВП могат да фалшифицират регистрационни кодове.
— Докладващият офицер е инспектирал визуално вътрешността и е проверил в архива след връщането си. Освен това екипажът не е включвал обичайния пилот на Холдън, затова смятаме, че „Росинант“ е паркиран на някое скришно място в обхвата на комуникационния лъч — каза Сьорен. Поколеба се. — Има издадена заповед за задържането на Холдън.
Авасарала включи осветлението. Прозорците отново се превърнаха в тъмни огледала; бурята бе изтикана обратно навън.
— Кажи ми, че не сме я изпълнили — рече Авасарала.
— Не сме я изпълнили — потвърди Сьорен. — Наши хора държат под око него и екипажа му, но ситуацията на станцията не е благоприятна за близък надзор. Засега не личи марсианците да знаят, че той е там, така че се опитваме да го запазим в тайна.
— Хубаво е, че някой там знае как се води разузнавателна операция. Имаме ли някаква представа какво прави?
— Засега много прилича на хуманитарна дейност — отвърна Сьорен и сви рамене. — Не сме го видели да се среща с някого, който да представлява особен интерес. Задава въпроси. Едва не стигна до бой с някакви мошеници, които изнудваха корабите с помощи, но онези отстъпиха. Все пак, още е рано.
Авасарала отпи пак от чашата си. Трябваше да признае, че момчето умее да вари хубав чай. Или пък познава човек, който умее, което бе също толкова добре. Щом Холдън беше на Ганимед, това означаваше, че СВП се интересува от ситуацията там. И че нямат свой човек, който вече да е на повърхността и да им докладва.
Желанието да се сдобият с разузнавателни данни само по себе си не означаваше много. Дори да ставаше дума просто за шайка идиоти, на които изведнъж им е щукнало да се гърмят, Ганимед беше жизненоважна станция за системата на Юпитер и за Пояса. СВП биха искали да имат собствени очи на мястото. Но да пратят Холдън, единствения оцелял от станция Ерос, изглеждаше нещо повече от съвпадение.
— Те не знаят какво е — изрече тя на глас.
— Госпожо?
— Има си причина да пратят човек, който има опит с протомолекулата. Опитват се да разберат какво, по дяволите, става. Това означава, че не знаят. А това означава, че… — Тя въздъхна. — А това означава, че не са били те. Много жалко, тъй като разполагат с единствената жива мостра, за която знаем.
— Какво искате да направи екипът за наблюдение?
— Да наблюдава — сопна се тя. — Да го гледа с кого говори и какво прави. Да пращат всекидневни доклади, ако нещата са скучни, и данни в реално време, ако положението стане напечено.
— Да, госпожо. Искате ли да го арестуват?
— Приберете него и хората му, когато се опитат да напуснат Ганимед. Дотогава не им се пречкайте и се опитвайте да останете незабелязани. Холдън е идиот, но не е глупав. Ако осъзнае, че го следят, ще започне да излъчва към цялата вселена снимки на нашите източници на Ганимед или нещо такова. Не подценявайте способността му да оплесква нещата.
— Нещо друго?
Блесна нова светкавица. Отекна нова гръмотевица. Още една буря сред трилионите такива, връхлетели Земята от самото начало, когато нещо за първи път се бе опитало да сложи край на целия живот на планетата. Нещо, което сега бе на Венера. И се разпространяваше.
— Намери начин да пратя съобщение на Фред Джонсън, без Нгуен или марсианците да разберат — нареди тя. — Може да се наложи да проведем малко задкулисни преговори.
10.
Пракс
— Не съм уха за туй — рече момчето на койката. — Скапана салата, са-са? Таквоз нещо преди струваше десет бона.
Не можеше да е на повече от двайсет. Достатъчно младо, за да му бъде син, също както Мей би могла да бъде дъщеря на момчето. Поначало си бе кльощаво от младежкото източване и живота при ниска гравитация. А сега освен това и гладуваше.
— Мога да ти дам запис на заповед, ако искаш — предложи Пракс.