Войната на Калибан

9.

Авасарала

Докладът бе дълъг повече от три страници, но Сьорен беше успял да намери човек, който имаше куража да си признае, когато не знае всичко. На Венера ставаха странни неща, по-странни, отколкото знаеше или предполагаше Авасарала. Мрежа от нишки бе обвила планетата, образувайки широки петдесет километра шестоъгълници, и с изключение на факта, че те навярно пренасяха свръхнагрята вода и електричество, никой не знаеше какво представляват. Гравитацията се бе увеличила с три процента. Вихрушки от бензол и сложни въглеводороди се носеха по двойки, като състезателки по синхронно плуване, през кратерите, образувани, когато останките от станция Ерос се бяха разбили в повърхността. Най-бляскавите умове на Слънчевата система се взираха в данните с увиснали ченета и причината никой още да не се паникьосва беше, че не можеха да стигнат до съгласие за какво трябва да се паникьосват.

От една страна, венерианската метаморфоза бе най-могъщото оръдие на науката за всички времена. Каквото и да се случваше там, то протичаше пред погледите на всички. Нямаше споразумения за секретност, нито антиконкурентни договори, за които да се тревожи човек. Всеки, разполагащ с достатъчно чувствителна апаратура, можеше да надникне през облаците от сярна киселина и да види какво става. Анализите бяха секретни, допълнителните изследвания бяха частна собственост, но суровите данни се носеха в орбита около Слънцето, където всеки можеше да ги види.

Само че засега всичко това приличаше на стадо гущери, зяпащи световното по футбол. Меко казано, те не разбираха какво гледат.

Данните обаче бяха недвусмислени. Атаката на Ганимед и пикът в енергийния разход на Венера бяха станали точно по едно и също време. И никой не знаеше защо.

— Добра работа — каза Авасарала.

Затвори ръчния си терминал и погледна през прозореца. Столовата около тях бе изпълнена с тихо мърморене като първокласен ресторант, само че я нямаше гадната необходимост да плащаш за всичко. Масите бяха от истинско дърво и подредени внимателно по такъв начин, че всеки да има хубава гледка и да не може да бъде подслушван, ако не го желае. Днес валеше. Дори дъждовните капки да не шибаха прозорците, закривайки града и небето, тя пак щеше да познае по миризмата. Обядът ѝ — студен саг алу1 и нещо, което би трябвало да е пиле „Тандури“, — стоеше недокоснат на масата. Сьорен продължаваше да седи срещу нея с учтиво изражение на лицето и бдителен като лабрадор.

— Няма данни, които да сочат изстрелване — каза той. — Каквото и да е това на Венера, би трябвало да се е измъкнало, за да стигне до Ганимед, но няма и следа от такова нещо.

— Каквото и да е това на Венера, то си мисли, че инерцията е по желание, а гравитацията не е константа. Не знаем как би изглеждало едно изстрелване. Нищо чудно да са отишли до Юпитер и пеш.