Войната на Калибан

— Моите съболезнования — каза Мао.

— Ако откриете нещо повече, съобщете ми.

— Ще го направя — отвърна той и стана от мястото си. Тя го остави да стигне почти до вратата, преди да заговори пак.

— Жул?

Той хвърли поглед през рамо и заприлича на замръзнал кадър от филм.

— Ако разбера, че си знаел нещо и не си ми го казал, няма да го приема добре — подчерта Авасарала. — Не съм човек, с когото можеш да си играеш.

— Дори да не съм го знаел, като дойдох, сега вече го знам — рече Мао. Не беше лоша прощална реплика. Вратата се затвори подире му. Авасарала въздъхна и се отпусна назад в креслото си. Извъртя се леко, за да погледне към Буда.

— Изобщо не ми помогна, самодоволно копеле — каза тя. Тъй като статуята бе само обикновена статуя, не отговори. Авасарала изключи осветлението и стаята се изпълни със сивотата на бурята.

Нещо в Мао я смущаваше. Може да бе само съвършеният контрол на високопоставен корпоративен посредник, но тя имаше чувството, че е била оставена извън кръга на доверието. Изключена. Това също бе интересно. Чудеше се дали той ще се опита да ѝ се противопостави, може би да се обърне към висшестоящите. Не беше зле да предупреди Еринрайт да очаква ядосано обаждане.

Чудеше се и за още нещо. Беше пресилено да се мисли, че има нещо човешко долу на Венера. Протомолекулата, доколкото я разбираха всички, бе предназначена да хаква примитивния живот и да го преобразува в нещо друго. Но ако… ако човешкия мозък бе прекалено сложен, за да може тя да го контролира напълно, и момичето бе оцеляло в някакъв смисъл при падането, и ако се бе свързало с баща си…

Авасарала посегна към ръчния си терминал и се обади на Сьорен.

— Госпожо?

— Когато казах да не бързаш, нямах предвид да си вземеш почивен ден. Къде ми е чаят?

— Идва, госпожо. Отклониха ме от пътя. Имам доклад за вас, който може да се окаже интересен.

— Няма да е толкова интересен, ако чаят е студен — каза тя и прекъсна връзката.

Вероятно щеше да е невъзможно да постави Мао под наблюдение. Търговска компания „Мао-Квиковски“ сигурно имаше собствени комуникационни канали, собствени криптиращи алгоритми и няколко конкурента, богати поне колкото Обединените нации, които бяха твърдо решени да се доберат до корпоративните им тайни. Но може би съществуваха и други начини да се проследят комуникациите от Венера към инсталациите на „Мао-Квик“. Или в обратната посока.

Сьорен влезе с поднос, върху който имаше чугунен чайник и глинена чаша без дръжка. Не каза нищо за тъмнината, просто отиде внимателно до бюрото ѝ, остави подноса, наля ѝ от все още димящия чай и сложи ръчния си терминал до чашата.

— Можеше да ми пратиш копие — изсумтя Авасарала.

— Така е по-драматично, госпожо — отвърна Сьорен. — Поднасянето е най-важно.

Тя пак изсумтя и взе демонстративно чашата. Подухна над тъмната повърхност на чая, преди да погледне към терминала. Датата в долния десен ъгъл сочеше, че съобщението е пратено от Ганимед преди седем часа и носеше идентификационния код на придружаващ доклад. Мъжът на картината бе с масивните кости на землянин, рошава тъмна коса и странна момчешка хубост. Авасарала се намръщи на образа, докато посръбваше от чая.