Войната на Калибан

Далечен гръм промърмори недоволно. Дъждът заплющя с удвоен гняв по стъклото. Авасарала скръсти ръце.

— Така е. Но това не ви прави идиот. Все още има неща, за които говорите под клетва, и други, които заобикаляте. Тази стая не се наблюдава. Разговорът ни е неофициален. Трябва да знам всичко, което можете да ми кажете за протомолекулата, но не е било споменато при изслушванията.

Мълчанието се проточи. Тя наблюдаваше лицето му, тялото му, търсеше знаци, но този мъж беше непроницаем. Занимаваше се с това от твърде отдавна и бе прекалено добър в него. Професионалист.

— Понякога разни неща се губят — рече Авасарала. — Веднъж по време на финансовата криза открихме цяло звено ревизори, за които никой не помнеше. Защото така се прави. Вземаш част от проблема, забутваш я някъде и възлагаш на някакви хора да работят по нея, а после вземаш друга част и караш други хора да работят по нея. Съвсем скоро имаш седем, осем, сто различни малки кутийки, в които се върши работа и никой не говори с никого, защото това би било нарушение на секретността.

— И вие смятате…

— Убихме „Протоген“ и вие спомогнахте за това. Питам ви дали знаете за някакви малки кутийки, останали някъде. И силно се надявам да кажете „да“.

— От името на генералния секретар ли питате, или от името на Еринрайт?

— Не. От свое собствено име.

— Вече ви казах всичко, което знам.

— Не вярвам.

Маската му се смъкна. Това продължи по-малко от секунда и не представляваше нищо повече от промяна в ъгъла на гръбнака му и стиснатостта на челюстите му — появи се и изчезна. Беше гняв. Интересно.

— Те убиха дъщеря ми — каза той тихо. — Дори да имах нещо за криене, не бих го крил.

— Как можа това да се окаже точно вашата дъщеря? — попита Авасарала. — Бяха я набелязали ли? Някой я използваше срещу вас ли?

— Просто лош късмет. Намираше се по далечните орбити, опитваше се да докаже нещо. Беше млада, бунтарка и глупава. Опитахме се да я накараме да се прибере у дома, но… тя попадна на грешното място в лош момент.

Авасарала усети някакъв гъдел дълбоко в съзнанието си. Предчувствие. Импулс. Тя го последва.

— Чували ли сте нещо от нея, откакто това се случи?

— Не ви разбирам.

— Откакто станция Ерос се разби във Венера, чували ли сте нещо от нея?

Беше интересно да го наблюдава как този път се опитва да се прави на ядосан. Гневът изглеждаше почти истински. Авасарала не можеше да каже какво точно беше фалшивото. Може би интелигентността в очите му. Усещането, че е по-бдителен отпреди. Истинският гняв замъгляваше разума на хората. А този тук беше гняв, изигран като гамбит.

— Моята Джули е мъртва — изрече той с театрално треперещ глас. — Умря, когато онова скапано извънземно нещо падна на Венера. Умря, за да спаси Земята.

Авасарала контрира меко. Понижи глас и придаде на лицето си изражение на загрижена баба. Щом той играеше роля на наранен човек, тя можеше да играе майката.