Обещанието на краля вещер

Стигна до рязък завой на пътеката, но не го последва. Вместо това скочи върху каменната стена по протежението на клисурата, изтича по нея, прескачайки още една пукнатина, и се спусна право надолу по склона.

Видя извиващата се отдолу пътека, мярна тичащия гоблин и промени постепенно посоката си, а краката му се движеха водени от чист инстинкт и го държаха изправен и в равновесие — по камъни и над тъмни дупки, които заплашваха да го погълнат. Спъна се неведнъж, одра коляното си и изви глезен, но нито веднъж с фатални последици. Без да забавя темпо заради всяко леко препъване, Ентрери изръмжа от болка и се съсредоточи върху плячката си.

Пресече извиващата се пътека и овладя подтика на здравия разум да свие и да я последва, а вместо това отново я пресече и се понесе по открития, скалист планински склон. Отново пресече пътеката и няколко мига по-късно се озова на четвърти завой.

Убеден, че е изпреварил врага си, той се спря да си поеме въздух, оправи дрехите и изтри кръвта от коляното си. Ужасеният ранен гоблин излезе иззад завоя и се появи в полезрението му. Жалкото създание бе толкова съсредоточено върху пътеката, че дори не видя Ентрери.

— Можеше да ме улесниш значително — каза убиецът и се приближи спокойно с извадени оръжия.

Гласът му имаше толкова солиден ефект върху гоблина, колкото би имал удар в каменна стена. Създанието изквича и спря рязко, заскимтя и падна на колене.

— Моля, господине. Моля — примоли се, използвайки общия език.

— О, млъкни — отвърна убиецът.

— Нали не би убил създание, което така красноречиво моли за живота си — разнесе се трети глас, който за момент изненада Ентрери, преди да разпознае говорещия.

Нямаше представа как Джарлаксъл е успял да се спусне до долу толкова бързо, но го познаваше твърде добре, че да се изненада от нещо, извършено от него.

Ентрери прибра меча си в ножницата, сграбчи гоблина за сноп от рунтавата му козина и го разтърси грубо.

Прекара игриво инкрустираната кама по гърлото на създанието, после я премести отстрани на главата му.

— В такъв случай да отрежа само ушите му? — обърна се към Джарлаксъл, а тонът му подсказваше, че нито има подобно намерение, нито смята да прояви подобна милост.

— Винаги мислиш само за най-непосредствените неща — отвърна мрачният елф и се приближи към двойката. — Между другото, от тази гледна точка, трябва да побързаме, защото стотици от другарите на този тук дори в момента заливат склоновете на планината.