Фурията на Академа

Тави не беше допускан до закритите съвети на Първия лорд, но умееше да слуша и да мисли. От откъслечните разговори, които беше чул, докато изпълняваше задълженията си, той беше горе-долу наясно с това, какво става в държавата. Гай се намираше в сложна ситуация, като се имаха предвид амбициите на няколко от Върховните лордове. Той беше възрастен човек без наследник и ако започнеха да се отнасят към него като към слаб възрастен човек без наследник, можеше да започнат въстания и всякакви усложнения – от официални процеси в Сената и Съвета на лордовете до мащабни вътрешни междуособици. В края на краищата точно поради тази причина Гай беше реформирал Кралския легион – за да осигури стабилност на своето управление и да намали опасността от гражданска война.

Това означаваше също, че този, който решеше да отнеме власт­та на Гай, щеше да е принуден да се сражава за нея. Самата идея, че легионите и лордовете на Алера може да започнат война помежду си, се струваше невъзможна за Тави преди събитията около Втората калдеронска битка. Ала после той видя какво става, когато фурии се сражават с войниците и гражданите на Алера, и тези картини все още се появяваха в кошмарите му.

Тави потрепери. Врани и фурии, само това не!

Той провери състоянието на възрастния човек. Сърцето му биеше, макар и не в особено устойчив ритъм. Дишането не бе дълбоко, но беше стабилно. Тави не можеше да направи нищо за него, което означаваше, че щеше да му потрябва нечия чужда помощ. Но на кого можеше да се довери в такава ситуация? На кого би се доверил Гай?

– Сър Майлс, глупако – чу момчето собствения си глас. – Майлс е капитан на Кралския легион. Първият лорд му се доверява, иначе не би му поверил командването на пет хиляди въоръжени мъже във вътрешността на Цитаделата.

Тави нямаше друг избор, освен да остави падналия в несвяст старец и да повика сивокосия капитан. Той нави наметалото си и го подпъхна под главата на Гай, после взе възглавничката от креслото и я сложи под краката на възрастния човек. След това се обърна и се понесе по стълбището към втората караулна.

Но когато я наближи, чу отвътре високи гласове. Тави се спря с разтуптяно сърце. Нима някой вече беше разбрал какво се е случило? Той пристъпи предпазливо напред и погледна към стражите на втория пост. Всичките легионери бяха изправени, сложили ръце върху оръжията си. Докато ги наблюдаваше, Тави чу тропот на крака и стражите, които почиваха в съседната стая, изскочиха от нея, като си навличаха ризниците в движение.

– Много съжалявам, сър – каза Бартос, командирът на поста, – но Негово Величество не приема никого, когато е в личните си покои.