Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Това е пределният брой нови ученици, за които мога да се грижа - каза тя, като подхвърли на Лус пуканка с много масло. - Късметлии.
Когато стаята притъмня, Лус се огледа наоколо, докато очите й се спряха върху Кам. Помисли си за прекъснатото си клю-карстване с Кали по телефона, и как приятелката й винаги казваше, че да гледаш филм с някое момче е най-добрият начин да разбереш разни неща за него, неща, които може и да не излязат наяве в разговор. Като гледаше Кам, Лус си помисли, че разбира какво е имала предвид Кали: Щеше да има нещо вълнуващо в това, да поглежда с крайчеца на окото си, за да разбере какви шеги се струват смешни на Кам, да се разсмее заедно с него.
Когато погледът му срещна нейния, Лус изпита смутено ин-стинктивно желание да извърне очи. Но после, преди да успее да го направи, лицето на Кам грейна в широка усмивка. Това я накара да се почувства забележително несмутена, че са я хванали да зяпа. Когато той вдигна ръка да й помаха, Лус не можеше да не си спомни как точно обратното се беше случило няколкото пъти, когато Даниел я беше хванал да го гледа.
Даниел пристигна заедно с Роланд, достатъчно късно, че Ранди вече да е преброила присъстващите, достатъчно късно, че единствените останали места за сядане да са на пода в предната част на стаята. Даниел мина през лъча светлина на прожектора и Лус за пръв път забеляза сребърна верижка на шията му, и нещо като медальон, пъхнато в тениската му. После той се сниши и тя напълно го изгуби от поглед. Не виждаше дори профила му.
Както се оказа, „Звездният човек“ не беше особено забавен; непрекъснатите имитации на Джеф Бриджис от страна на учениците обаче бяха. На Лус й беше трудно да задържи вниманието си върху сюжета. Освен това започваше да изпитва онова неловко, ледено усещане в тила. Нещо бе на път да се случи.
Когато сенките дойдоха този път, Лус ги очакваше. После започна да мисли за това и пресметна на пръсти. Сенките се появяваха обезпокояващо често и Лус не можеше да определи дали просто беше нервна в „Меч и Кръст“... или това означаваше нещо друго. Никога преди сенките не се бяха държали така...
Те се просмукаха над нея в аудиторията, после се плъзнаха по страните на киноекрана, а накрая се прокраднаха по очертанията на подовата настилка като разлято мастило. Лус се вкопчи в долната част на стола си и почувства как мъчителен болезнен страх набъбва през краката и ръцете й. Стегна всички мускули на тялото си, но не можеше да сдържи треперенето. Стис-ване по лявото коляно я накара да погледне към Ариана.
- Добре ли си? - изрече Ариана само с устни.
Лус кимна и обви ръце около раменете си, като се преструваше, че просто й е студено. Пожела си наистина да беше така, но точно тази мразовита тръпка нямаше нищо общо с твърде усърдната климатична инсталация на „Меч и Кръст“.
Почувства как сенките подръпват стъпалата й под стола. Останаха така, като непосилен товар по време на целия филм, а всяка минута се влачеше като цяла вечност.
Час по-късно, Ариана притисна око към шпионката на боядисаната в бронзов цвят врата на стаята на Кам в общежитието.
- Ю-хуу - пропя тя, като се кикотеше. - Веселбата започва!
Тя измъкна ярко розова боа от пера от същата вълшебна
чанта от тъкан за килими, от която се бе появила торбичката с пуканки.
- Повдигни ме - каза тя на Лус, като люлееше крак във въздуха.
Лус преплете пръсти и ги постави под черния ботуш на Ариана. Проследи как Ариана се отблъсна от земята и покри с боата лицевата част на охранителната камера в коридора, докато посягаше зад устройството и го изключваше.
- И това изобщо не е подозрително, или нещо такова - каза Пен.
- На чия страна си? - изстреля в отговор Ариана. - На „червените“? Или на тези, които искат да се позабавляват?
- Просто казвам, че има по-хитри начини - изсумтя Пен, когато Ариана скочи долу. Ариана преметна боата върху раменете на Лус, и Лус се засмя и започна да се полюшва в такт с песента в стил „Мотаун“, която дочуваха през вратата. Но когато Лус подаде боата на Пен да я сложи за малко, с изненада видя, че тя още изглеждаше нервна. Пен си гризеше ноктите, а по челото й беше избила пот. Сред влажната южняшка септемврийска горещина, Пен носеше шест пуловера - на нея никога не й беше топло.
- Какво има? - попита Лус, като се наведе към нея.
Пен подръпна крайчеца на ръкава си и сви рамене. Имаше вид, сякаш тъкмо се канеше да отговори, когато вратата зад тях се отвори. Мярна се струйка цигарен дим, чу се оглушителна музика, и внезапно Кам ги посрещна с отворени обятия.
- Успя - каза той, като се усмихна на Лус. Дори на мъжди-вата светлина устните му блестяха, сякаш бяха изцапани с малини. Когато я гушна в прегръдка, тя се почувства мъничка и защитена. Прегръдката продължи само миг: после той се обърна да кимне за поздрав на другите две момичета, и Лус изпита лека гордост, че именно тя е получила прегръдката.