Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Принцесата! — Раул позна снахата на краля, красавицата Хенриета.
— О, аз, нещастна! — прошепна Монтале, тръгвайки твърде късно да посрещне принцесата. — Сбъркала съм часа! Все пак тя успя да предупреди принцесата:
— Господин Дьо Бражелон, ваше височество. Принцесата извика и отстъпи.
— Ваше кралско височество — смело произнесе Монтале, — вие сте така добра, че помислихте за лотарията и…
Принцесата започна да губи присъствие на духа. Раул не се досещаше за всичко, но долавяше, че е излишен, и побърза да си тръгне. Принцесата вече се канеше да каже нещо, за да сложи край на неловкото положение, когато изведнъж гардеробът срещу алкова се разтвори и от него сияещ излезе Дьо Гиш. Принцесата едва не припадна. За да се задържи на крака, тя се облегна на кревата. Никой не посмя да я подкрепи. Така, в мълчание, минаха няколко минути. Раул го наруши пръв. Той тръгна към графа, на когото му трепереха коленете от вълнение.
— Драги графе, кажете на нейно височество, че аз съм безкрайно нещастен и затова заслужавам нейната прошка — изрече Раул. — Кажете й, че аз обичах и предателството, жертва на което се оказах, ме отвращава дори в най-невинните му форми. Ето защо, госпожице — обърна се той с усмивка към Монтале, — никога няма да разглася тайната на вашите срещи с моя приятел Дьо Гиш. Помолете принцесата — тя е толкова великодушна и милостива — да ви прости, след като ви завари заедно. Вие и двамата сте свободни, обичайте се и бъдете щастливи.
Принцесата беше обзета от неописуемо отчаяние, на нея й беше неприятно да зависи от изтънчената деликатност на Раул. Той я разбра и още веднъж й се притече на помощ. Коленичи пред нея:
— Ваше височество, след два дни ще бъда далеч от Париж. След две седмици — далеч от Франция и никой никога няма да ме види повече.
— Заминавате ли? — зарадвано попита тя.
— С херцог Дьо Бофор.
— В Африка? — възкликна Дьо Гиш. — Вие, Раул? О, приятелю, в Африка, където се умира.
Забравяйки за всичко, без да помисли, че компрометира принцесата повече, отколкото с появата си в стаята на Монтале, той каза:
— Неблагодарник! Вие дори не сте се посъветвали с мен! Той прегърна Раул. В същото време с помощта на Монтале принцесата изчезна, а след нея и самата Монтале. Раул прекара ръка по челото си и се усмихна:
— Приятелю, няма нищо да крия от вас. Вие сте избран от моето сърце. Аз отивам там, за да умра, и вашата тайна ще бъде погребана заедно с мен.
— О, Раул! Та вие сте мъж!
— Знаете ли какво си мисля, Дьо Гиш? Мисля си, че в гроба ще бъда по-жив, отколкото сега, през този последен месец. Ние сме християни, приятелю, аз не мога да отговарям за душата си, ако това страдание продължи. За мен повече нито дума. Ще ви дам съвет и това е по-важно. Вие рискувате повече от мен, защото сте обичан. На мен ми е безкрайно приятно, че мога да говоря така откровено с вас: все пак пазете се от Монтале. Тя беше приятелка… на тази… която вие познавате, и я погуби от тщеславие. А сега, когато я погуби, тя иска да й отнеме единственото, което я извинява пред мен — нейната любов. Да, да. Против любовницата на краля се крои заговор, и то в дома на принцесата. Вие, Дьо Гиш, не се бойте, вас ви обичат. Чувствате ли цената на тези две думи? Това означава, че вие можете да ходите с вдигната глава, че можете да спите спокойно, да благодарите на Бога за всеки миг от вашия живот! Вас ви обичат, това означава, че можете да си позволите да изслушате абсолютно всичко, дори съвета на вашия приятел, който иска да запази вашето щастие. Вас ви обичат, Дьо Гиш, обичат ви! Няма да познаете ужаса на дългите нощи, които прекарват със сухи очи и изтерзано сърце нещастниците, обречени на смърт. Вие ще бъдете дълго щастлив, ако постъпвате като скъперник, който настойчиво, малко по малко трупа брилянти и злато. Вас ви обичат! Разрешете ми да ви кажа приятелски как да постъпвате, за да ви обичат винаги.
Известно време Дьо Гиш наблюдава нещастния младеж, полуобезумял от отчаяние. В душата му се промъкна нещо като срам заради собственото му щастие.
Раул малко по малко се съвзе. Трескавата му възбуда се смени с типичната за него безстрастност в гласа и изражението.
— Ще я накара да страда — каза той, — тази, чието име аз вече нямам сили да произнеса. Закълнете ми се, че не само няма да съдействате за това, но ще я защитите така, както аз сам бих я защитил.
— Кълна се — отвърна Дьо Гиш.
— В деня, когато й окажете някоя важна за нея услуга, в деня, когато тя ще ви благодари, обещайте ми, че ще й кажете: „Госпожице, аз ви направих добро по молба на господин Дьо Бражелон, на когото вие причинихте толкова зло.“