Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Разорявайки двореца му, всички си повтаряха, че кралят го изпраща в Джиджели, за да възстанови похарченото си богатство. Изглежда всички африкански съкровища щяха да бъдат поравно разделени между адмирала и краля. Там освен рудниците и елмазите, които можеха да се разработват единствено след войната, можеше да се намери, разбира се, и друга плячка — на полесражението. Херцогът би могъл да отнеме всичко, което плаващите из Средиземно море пирати са заграбили от християните, утрешните милиони на херцога вече нямаха брой и чет. Защо да пази вещите, сред които живееше сега? Той тръгваше за нови, още по-редки съкровища. От това следваше, че няма защо да се пази собствеността на този, който сам не може да я опази.
Такова беше положението в дома на херцога и Атос, с присъщата му проницателност, го установи от пръв поглед. Адмиралът на Франция беше малко замаян, тъй като ставаше от масата след вечеря за петдесет души, — по време на която обилно и дълго всички те бяха пили за успеха на експедицията. След десерта остатъците от пиршеството бяха раздадени на слугите, а празните блюда — на желаещите да ги вземат. Херцогът беше опиянен от разорението и от популярността си. Той пиеше старото си, отлежало вино за сметка на бъдещото вино, което щеше да придобие.
Виждайки Атос и Раул, той извика:
— Ето че и моят адютант е тук! Влизайте, графе, влизайте, виконте!
Атос се опитваше да намери път между купчините бельо и съдове.
— Карайте направо!
Херцогът веднага им предложи по чаша вино. Атос го изпи, а Раул едва се докосна до своята чаша.
— Ето ви моето първо поръчение — каза херцогът на Раул. — Аз разчитам на вас. Ще тръгнете пред мен за Антиб! Вземете заповедта. Познавате ли морето?
— Да, монсеньор, пътешествал съм с принца.
— Великолепно. Всички тези гемии и транспортни съдове ще чакат моето пристигане, за да ни служат като ескорт и за превоз на разните припаси. След две седмици, а може би и по-рано, войските трябва да започнат товаренето. Тази заповед ви дава право да обикаляте и да претърсвате крайбрежните острови. Ако е необходимо, можете да набирате новобранци и да вземете всичко, което ще свърши работа в похода.
— Ще бъде изпълнено, херцог!
— Тъй като сте човек на действието и ще работите много, ще са ви нужни големи суми.
— Надявам се, че не, монсеньор.
— А аз съм уверен, че да. Моят управител е приготвил чекове по хиляда ливри. С тях можете да получавате пари във всеки град на Южна Франция. Ще имате сто такива чека. Сбогом, виконте.
Атос прекъсна херцога:
— Пазете парите, монсеньор. За войната с арабите ще са нужни много злато и олово.
— Ще се опитам да я водя, като използвам само олово. Вие знаете какво мисля за този поход: много шум, много огън. И аз ще изчезна, ако е необходимо, сред дима.
Произнасяйки тези думи, херцог Дьо Бофор искаше отново да се изсмее, но разбра, че в присъствието на Атос и Раул това би било неуместно.
— Ах — каза той с прикрит от любезност егоизъм, типичен за неговото положение и възраст, — вие двамата принадлежите към хората, с които не трябва да се срещам след ядене. И двамата сте студени, сухи и сдържани, докато аз съм огън, пушек и пиянство. Не, дявол да ме вземе! С вас, виконте, аз ще се срещам само на гладен стомах, а с вас, графе, ако продължавате в този дух, въобще няма да се срещам.
С тези думи той стисна ръката на Атос, който се усмихна:
— Монсеньор, не се разпускайте само защото пред вас сега има много пари. Предсказвам ви, че след месец, когато застанете пред своята каса, вие ще бъдете сдържан, сух и студен и тогава ще ви учуди, че намиращият се до вас Раул е весел, пълен с живот и щедър, защото, разполагайки с новички екюта, той ще ги постави на ваше разположение.
— Чул ви Господ! — извика възторжено херцогът. — Графе, вие оставате с мен! Това е решено!
— Не, аз тръгвам с Раул. Задачата, която сте му възложили, е трудна. Виконтът едва ли ще може да я изпълни сам. Без да забележите, вие сте му дали, монсеньор, прекалено висок пост, и то във флота.
— Това е вярно! Но нима млади хора като него не постигат всичко, което поискат?
— Монсеньор, у никого няма да намерите толкова старание и ум, толкова истинска храброст, както у Раул, но ако при товаренето на корабите не всичко е наред, сърдете се на себе си.
— Ето пък сега вие ме ругаете!
— Монсеньор, за да снабди с провизии флота, да събере флотилията, да комплектува екипажите и новобранците, дори на един адмирал ще бъде нужна цяла година. А Раул е капитан, кавалерист, и вие му давате само две седмици за това.
— Убеден съм, че ще се справи.
— Надявам се, но аз все пак ще му помагам.