Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Това е Трюшен — добави почервенелият Планше.
— Който и да е бил, Планше, простете ни за нашата нетактичност.
— Не, не, влизайте, господа, сега може.
— Не, няма да влезем — решително каза Атос.
— О, ако тя знаеше за вашето идване, щеше да успее…
— Не, Планше, довиждане!
— Нали не искате да ме обидите, господа? Не може да стоите на стълбата и да си тръгнете, без дори да сте седнали за минутка.
— Ако знаехме, че у вас горе има дама — отвърна Атос с обичайното си хладнокръвие, — щяхме да поискаме разрешение от вас да я поздравим. — Той си спомни не една подобна сцена от своята младост, не едно мускетарско ухажване на приятна, макар и малко простовата дама до бъчва с хубаво вино.
Планше беше толкова смутен от тази изтънчена дързост, че бързо разтвори вратата, за да пусне графа и неговия син.
Трюшен беше завършила своя тоалет. Тя имаше вид на богата и кокетна търговка и нейните френски очи светеха с немско желание. След реверанса тя напусна стаята, за да слезе в магазина. Естествено, това не означаваше, че не е останала да подслушва зад вратата какво ще кажат на Планше за нея неговите посетители. Атос ни най-малко не се съмняваше в това и се постара да избегне тази тема. Планше, напротив, гореше от желание да изложи всички свои обяснения по темата, което Атос всякак гледаше да отклони. Но тъй като някои хора са способни да преодоляват с упоритостта си нежеланието на своите събеседници, Атос беше принуден да изслуша разказа за идилията, на която се наслаждавал Планше, разказ, предаден с език, който превъзхождаше по целомъдрие дори прославения в това отношение език на самия Лонгос.
И така, Планше разказа на Атос, че Трюшен е сладост за неговите зрели години и че тя му е донесла успех в търговията, съвсем както някога Рут на Вооз.
— Сега единствено ви липсва наследник на вашето благосъстояние — забеляза Атос.
— Ако аз имам наследник — каза Планше, — той ще получи триста хиляди ливри.
— Трябва да имате — флегматично каза Атос, — това е необходимо, за да не се разпилее вашето състоянийце.
Думата „състоянийце“, сякаш между другото подхвърлена от Атос, постави Планше на мястото му, както някога го правеше гласът на сержанта от Пиемонтския полк, където Планше беше настанен като копиеносец от Рошфор. Атос разбра, че бакалинът ще се ожени за Трюшен и волю неволю ще се наложи да има потомство. Това му се видя съвсем очевидно, тъй като разбра, че човекът, на когото Планше бе продал магазинчето, е родственик на Трюшен. Атос си припомни, че това беше един зачервен, къдрав и широкоплещест младеж. Той разбра, че красивите рокли на Трюшен не могат да компенсират напълно скуката, която й навяваха селският живот и отглеждането на плодни дръвчета в обществото на застаряващия й съпруг. И така, Атос разбра решително всичко и без всякакво предисловие попита:
— Какво прави господин д’Артанян? В Лувъра го няма.
— Но, господин графе, господин д’Артанян изчезна. И ние знаем какво означава това!
— Но аз не зная.
— Когато господин д’Артанян изчезне, това винаги е заради някакво поръчение или задача.
— Той говорил ли ви е нещо за това?
— Никога.
— Но вие знаехте предварително за неговото пътуване за Англия.
— Заради спекулата — непредпазливо се обади Планше.
— Спекула?
— Искам да кажа…
— Добре, добре, вашите работи и тези на нашия приятел не ни засягат. Но след като капитана на мускетарите го няма тук и ние не можем да получим от вас никакви сведения къде да го търсим, ще си вземем довиждане с вас. Да вървим, Раул!
— Господин графе, аз бих желал…
— Мълчете, мълчете, не съм от тези, които карат слугите да стават недискретни.
Думата „слуга“ подразни бъдещия милионер, но уважението и вроденото добродушие надвиха на оскърбеното тщеславие.
— Няма нищо недискретно в това да ви уведомя, че преди няколко дни господин д’Артанян беше при мен. Прекара тук немалко часове наведен над географска карта, а ето я и самата нея. Нека тя бъде доказателство за верността на моите думи — добави Планше, като тръгна за картата, която висеше на една стена в стаята.
Той действително донесе карта на Франция, върху която опитното око на Атос откри отбелязан с карфички маршрут. Където бе паднала някоя карфичка, за ориентир служеше останалата от нея забележима дупчица.
Наблюдавайки карфичките и дупчиците, Атос забеляза, че д’Артанян е тръгнал на юг към Средиземно море, и по-точно — към Тулон. При Кан следите се губеха. По-нататък нямаше нито карфички, нито дупчици. Атос мъчително се напряга известно време, стараеше се да разгадае защо му е трябвало на мускетаря да тръгва към Кан и какви причини са го накарали да поеме към бреговете на Вар.