Септемврийски светлини [bg]

Обезумял от радост и ламтеж, часовникарят се захвана да брои жълтиците си. По някое време зърна отражението си в огледалото. Стори му се, че изглежда състарен и изнемощял. Несъмнено се бе преуморил от работа. Реши, че е заслужил няколко дни почивка, и отиде да си легне.

На следващия ден ярки слънчеви лъчи нахлуха през прозореца му. Чувствайки се все още изтощен, Бльоклин отиде да си измие лицето и отново надникна в огледалото. От ужас чак го побиха тръпки. Когато си легна предната нощ, изглеждаше като човек на четирийсет и една години — съсипан от умора, но все още млад. На сутринта виждаше пред себе си лицето на човек, наближаващ шейсетте. Потресен, отиде в парка да подиша чист въздух. Когато се върна в магазина, отново се взря в отражението си. От огледалото го гледаше грохнал старец. Изпаднал в паника, излезе на улицата и се сблъска с един съсед, който го попита дали е виждал часовникаря Бльоклин. Херман побягна, обзет от истерия.

Прекара нощта, сврян в една смрадлива кръчма сред разни престъпници и хора със съмнителна репутация. Всичко друго бе за предпочитане пред перспективата да остане сам. Чувстваше как кожата му повяхва и се сбръчква с всяка изминала минута. Струваше му се, че костите му са станали по-крехки. Дишаше все по-трудно.

В полунощ един непознат го попита дали може да седне при него. Бльоклин го изгледа. Мъжът беше млад и с приятна външност, на вид около двайсетгодишен. Часовникарят за пръв път виждаше лицето му — единствено черните очила му се сториха добре познати. Сърцето на Бльоклин се сви. Корели…

Андреас Корели седна срещу него и извади часовника, измайсторен преди няколко дни. Бльоклин отчаяно го попита дали знае що за странна болест го е поразила. Защо остаряваше с всеки изминал миг? Корели му показа часовника, чиито стрелки бавно се въртяха наопаки, и му припомни собствените му думи — че е вложил душата си в тази вещ. Именно затова с всяка изминала минута душата и тялото му остаряваха безвъзвратно.