![Септемврийски светлини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/6/septemvrijski-svetlini-bg-download.jpg)
Септемврийски светлини [bg]
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: Мъглата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-492-1
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Септемврийски светлини [bg]». Краткое содержание книги:
— Сянка, значи? — попита трезво майсторът на играчки.
— Не вярвате на нито една моя дума — оплака се Дориан.
— Напротив, вярвам ти. Или поне се опитвам. Но навярно ще се съгласиш, че това, което ми разказваш, е малко… странно.
— Но вие също сте видели нещо. Затова бяхте в гората. Не съм ли прав?
Лазарус се усмихна.
— Така е. И на мен нещо ми се привидя, но не мога да го опиша с такива подробности като теб.
Дориан допи шоколада си.
— Искаш ли още? — предложи Лазарус.
Момчето кимна. Чувстваше се уютно в компанията на майстора на играчки. Да пие с него шоколад в потаен нощен час бе интересно и вълнуващо преживяване.
Оглеждайки ателието, в което се намираха, Дориан забеляза огромна фигура, просната върху една от работните маси и завита с покривало.
— Нещо ново ли майсторите?
Лазарус кимна.
— Искаш ли да ти го покажа?
Момчето ококори очи с жадно любопитство. Нямаше нужда от отговор.
— Добре, но имай предвид, че още не е завършен… — предупреди го Лазарус, като се приближи до покривалото и поднесе фенер към него.
— Робот ли е? — попита Дориан.
— В известен смисъл — да. Но май ще се окаже доста чудато произведение. Идеята за него не ми даваше мира години наред. Всъщност преди много време ми я подсказа едно момче горе-долу на твоята възраст.
— Ваш приятел ли?
Мъжът се усмихна с лека тъга.
— Готов ли си? — попита.
Дориан закима енергично. Лазарус свали плата, който покриваше изделието… Стреснато, момчето отстъпи крачка назад.
— Това е просто машина, Дориан. Не бива да те плаши…
Дориан заразглежда могъщата фигура. Майсторът на играчки бе изковал ангел от метал — почти двуметров колос с внушителни криле. Изработеното от стомана лице проблясваше изпод качулка. Ръцете му също бяха огромни — можеха да обхванат главата на момчето в юмрук.
Лазарус докосна някаква пружина на тила на ангела и механичното създание отвори очи — два рубина, пламтящи като нажежени въглени. Гледаха право в него… в Дориан. Сърцето му едва не изхвръкна.
— Моля ви, изключете го…
Лазарус забеляза ужасеното изражение на момчето и побърза да покрие отново робота.
Дориан въздъхна облекчено, когато демоничният ангел се скри от погледа му.
— Съжалявам — рече Лазарус. — Не биваше да ти го показвам. Това е просто машина, Дориан. Метал. Не се плаши от вида му. Играчка е, нищо повече.
Момчето кимна, макар че не изглеждаше убедено.
Лазарус побърза да му поднесе нова чаша, пълна с димящ шоколад. Дориан засърба шумно гъстата течност, която му действаше подкрепително. В това време майсторът на играчки го наблюдаваше внимателно. Когато преполови чашата си, момчето погледна Лазарус и двамата се усмихнаха.
— Здравата се уплаши, а? — попита мъжът.
Хлапакът се изкиска нервно.
— Сигурно ме мислите за голям пъзльо.
— Напротив. Малцина биха дръзнали да правят проучвания из гората след това, което се случи с Хана.
— А според вас какво точно е станало с нея?
Лазарус сви рамене.
— Трудно е да се каже. Вероятно ще трябва да изчакаме полицията да завърши разследването.
— Да, но…
— Но какво?
— Ами ако в гората наистина има нещо? — настойчиво попита Дориан.
— Сянка ли?
Момчето кимна сериозно.
— Да си чувал някога за Doppelgänger? — попита Лазарус.
Дориан поклати глава. Майсторът на играчки го гледаше изпитателно.
— Това е немска дума — обясни той. — Използва се за обозначение на човешка сянка, която по някаква причина се е отделила от собственика си. Искаш ли да чуеш една интересна история?
— Да, моля…
Лазарус се настани удобно в креслото срещу момчето и извади дълга пура. Дориан знаеше от филмите, че този предмет с форма на торпедо се нарича хаванска пура и струва цяло състояние, а при пушене разпръсква остра и лютива миризма. Всъщност след Грета Гарбо неговият любим герой от сутрешните кинопрожекции беше Граучо Маркс6. Простата публика се задоволяваше да вдишва дима от втора ръка. Лазарус огледа пурата и я прибра отново непокътната; най-сетне бе готов да подхване разказа си.
— И тъй, тази история ми я разправи някога един колега. Времето на действието е 1915 г. Мястото — град Берлин…
От всички часовникари в Берлин никой не се отнасяше така усърдно и добросъвестно към работата си като Херман Бльоклин. Неукротимият му стремеж да създаде най-прецизните механизми дори го бе накарал да развие теория за връзката между времето и скоростта, с която се движи светлината във вселената. Бльоклин живееше, заобиколен от часовници, в малка квартира, заемаща задната част на магазина му на „Хенрихщрасе“. Беше самотник. Нямаше семейство, нито пък приятели. Единственият му другар бе стар котарак на име Салман, който с часове седеше тихо до стопанина си в работилницата, докато Бльоклин се занимаваше неуморно с любимата си наука. С течение на годините интересът му към нея се разрасна до размерите на мания. Често се случваше по цели дни да не отваря магазина си за клиенти. Цели денонощия се трудеше от зори до мрак да постигне своята мечта: идеалният часовник, универсалният механизъм за отмерване на времето.
6
Джулиъс Хенри Маркс, по-известен като Граучо Маркс (1890-1977) — американски комик, телевизионна и кино звезда, който прави кариера и като част от комедийния квинтет братя Маркс, и самостоятелно. Известен е с бързото си импровизирано остроумие, както и с характерната си външност — дебели вежди и мустаци, очила и почти неотменна пура в устата.