Пазачът на фара [bg]

Карл като цяло не се задържаше много вкъщи. Прекарваше по-голямата част от времето във фара или в работа по къщата и лодката. Или в морето. Тя обикаляше съвсем сама в малката къща и бързо приключваше с домакинската работа. След това й оставаха дълги часове за запълване. Започваше да й се струва, че скоро ще полудее. Ако родеше дете, щеше да има както компания, така и нещо, на което да се посвети. Нямаше да има значение, че Карл работи от ранна утрин до късна вечер, нямаше да има значение, че не говори с нея. Само да се сдобиеха с дете.

Но доколкото знаеше от живота в стопанството, за да може тя да забременее, между двама им трябваше да се случат определени неща. Неща, които още не се бяха случили. Затова тя прокара ръка по крака на Карл, от вътрешната страна на бедрото. Сърцето й биеше в гърдите от притеснение и възбуда. Емели остави ръката си бавно да се плъзне през копчелъка на гащите.

Карл подскочи и се изправи в леглото.

– Какво си мислиш, че правиш?

Погледна я с навъсено изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му, и Емили побърза да дръпне ръката си.

– Аз... мислех си...

Думите не идваха. Как да обясни очевидното? А за него също трябваше да е очевидно, че има нещо странно в това, да са женени от почти три месеца, без той да я е доближил нито веднъж. Усети как сълзите й напират.

– Най-добре да спя във фара. Тук човек не може да си почине.

Карл мина покрай нея, облече се и се втурна надолу по стълбите. Емели се почувства, сякаш са я ударили по лицето и бузата й още пари. Може и да я игнорираше, но досега никога не й бе говорил с такъв тон. Суров, студен и презрителен. Бе я погледнал така, сякаш е някакво влечуго, изпълзяло изпод камък.