Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Вперих бърз поглед в нападателя ми. Този път нямаше съмнение. Мъжът беше мъртъв. Очите му се взираха в нищото, неподвижни и безжизнени.

После Артемида се обърна към мен, наведе глава, оголи зъби и изпусна още едно гърлено ръмжене, което отекна от гърдите й. А мислех, че сме приятелки. Но и Рейес се беше обърнал и проклет да бе, ако и той не направи същото. Усетих онова чувство на несигурност, както когато имах нещо заседнало в зъбите. Само дето те гледаха покрай мен, над главата ми.

Точно тогава почувствах студената пустота на омразата зад себе си и знаех, че имаше още един. Вдигнах поглед към отсъстващите очи на момчето със суитчъра на Slipknot. Беше много по-дребен от Хълк, но любопитната му решителност и капещата от брадичката му слюнка бяха не по-малко плашещи. Когато тръгна към мен, Артемида се изстреля по пода и се хвърли право през него като стрела. Тя измъкна демона от него и продължи да разкъсва нещото до самата му смърт.

Момчето падна в секундата, в която демонът го напусна. Сви се на топка и тогава го познах. Това беше хлапето от задната ми седалка. Хлапето, което мислех за мъртво. Русата му коса беше сплъстена и мръсна. Сините му очи бяха някак си потъмнели. Дали, когато демонът заемеше тялото, душата отиваше някъде другаде? Може би нямаше място за двама им.

Примигах потресено, докато Рейес не ме вдигна от земята. Отново. Изтъркваше се това да бъда разнасяна от сина на Сатаната, но бях прекалено слаба, за да направя нещо по въпроса. Отново започна да ме влачи към вратата.

— Чакай — казах аз, борейки се с хватката му. — Вземи момчето.

— Не.

На инат, аз се заизвивах и задърпах от хватката на Рейес. Той спря и ме изгледа ядосано.

— Хубаво. Гледай лошо, ръмжи, зъби се, не ми пука, но няма да си тръгна от този склад без хлапето. — Когато Рейес кръстоса ръце пред гърдите си, продължих. — Той беше обладан. Невинно момче.

Артемида скочи до мен и излая игриво. Коленичих и се сгуших в нея, преди отново да вдигна поглед към Рейес, радостна от това, че не го бе нападнала.

— Защо биха избрали момче?

— Имат си своите причини. Същите причини, заради които трябва да си вървиш.

— Може ли да бъде обладан отново? Ще го преследват ли отново?

Той погледна назад, потънал в мисли.

— Възможно е.

Втурнах се към момчето, коленичих, за да отметна косата от мръсното му лице. Артемида дойде и се опита да го оближе. Когато осъзна, че не може, тя се сви до него.

— Как можем да се уверим, че няма да могат?

Рейес също коленичи и провери пулса на хлапето. Артемида изглеждаше напълно незаинтересована от него, когато посегна към детето.