Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Ключове.

— Чакай… ще караш ли джипа ми някъде?

— Ще те откарам далеч от тук. Дай ми ключовете и се качвай.

— Мога да се закарам сама, много ти благодаря.

— Ами ако отново бъде обладан, докато караш по път I-25?

Подхвърлих му ключовете.

— Скоростите заяждат малко.

Той се покатери от другата страна, когато от изток се чуха сирени. Поехме на запад, плъзгайки се през мокрия паркинг и завивайки по „Втора улица“.

— Къде ще го заведем? — попита той.

— Знам точно къде да го държим засега. Те ще знаят какво да правят. Просто карай по „Сентръл“ и се насочи на изток.

Чак когато сирените станаха твърде далечни, за да ги чуя, се сетих, че оставихме Илейн Оук в склада. Зачудих се дали трябва да го спомена, после осъзнах, че трябваше да преодолея дребнавостта си. Тя можеше да е в опасност.

— Оставихме гаджето ти там.

Едното ъгълче на устата му се повдигна равнодушно.

— И току-що напуснахме местопрестъпление.

Още едно равнодушно свиване на рамене.

— Не мога просто да си тръгна от местопрестъпление — казах, осъзнавайки какво бях сторила.

— Този път можеш.

Погледнах през рамо.

— Може би трябва да се върнем. Ще искат да знаят как е умрял онзи мъж.

Изглежда и за това не му пукаше.

— Разорена ли си?

Последното, за което исках да говоря, бяха финансовите ми проблеми. Исках да обсъждаме демони и обладаване и как невинни деца не биваше да се превръщат в пионки в тази война, за която ме бе предупредил Рейес. Но реших да го предразположа. Може би сътрудничеството ми щеше да му помогне да се разкрие пред мен.

— Изнесох се от офисите си — казах, опитвайки се да блокирам болката от предателството на баща ми. Рейес така или иначе можеше да я усети. — И просто не можах да си стъпя на краката след инцидента.

— Наричаш това, което Уолкър направи с теб, инцидент?

— Кара ме да се чувствам по-добре, така че, да. — Не изпитвах удоволствие от мислите относно факта, че онова, което Ърл Уолкър ми причини, не беше инцидент. Беше тръгнал след мен с две цели наум: разпит чрез изтезание, след това убийство. Но думата „инцидент“ изглежда правеше цялото нещо по-поносимо.

Пръстите на Рейес се стегнаха около волана.

— Съжалявам, Дъч. Не предполагах, че ще тръгне след теб.

Надявайки се да прекратя разговора, скръстих ръце подозрително.

— Да не се опитваш да се измъкнеш от плащането на сметката си?

Той почти се ухили.

— Как го измисли този един милион долара?

Дръпнах една от връзките на якето си.

— Прибавих обичайната си такса, плюс разходите, после закръглих.

След бърз поглед настрани, той попита: