![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
— Дрот, те са мои хора, аз се разправям с тях.
— Моята кожа е по-важна за мен от твоите хора. Не го забравяй.
Зъбите й изскърцаха отново.
— Да бе, и какво ще… Ох, по дяволите! — Задави се, отстъпи назад и размаха ръка пред лицето си. — Не мога да споря с тебе, когато смърдиш така. С какво те нападна онова острие — Да не изля върху тебе нощното си гърне?
Преборих се с желанието да огледам дрехите си.
— Дълга история.
— Щом е тъй, разкажи ми я след дълго къпане. А аз ще се опитам да науча какво се е объркало, преди да съм си издрайфала вечерята. Искаш ли да ми ръмжиш за още нещо, преди да отида при хората си?
— Не. — Напрежението най-после стихваше и вместо него ме налягаше умора. — Чакай… Има още нещо.
Птичарката спря на крачка от свода и се обърна към мен. Залязващата луна превръщаше кичурите на шията й в изящен сребърен филигран.
— Какво?
— Прати някого да намери Джелем Хитреца. По това време е или на Бронзовата улица, или в Затворения квартал.
Тя кимна.
— Може да се забавя. — Махна с ръка към улицата. — Първо имам малко работа тук.
— Нищо, ще ме намериш.
— Не се и съмнявай.
Тя закрачи стремително, отново стиснала зъби. Не завиждах на хората й за разправията, която им предстоеше.
Седнах на стъпалата. Знаех, че Епирис ме чака, но засега не ми бяха останали сили да понеса още един спор. Нуждаех се от пет минути — само пет минути, без да мърдам.
Облегнах се назад и се намръщих — нещо се премести и някакъв ръб се заби в кръста ми. Как бях забравил…
Посегнах зад гърба си и извадих потрошената кутия. След въргалянето ми по стълбата капакът беше сцепен почти по цялата дължина, а от чудесно изработените пантички и кукичка имаше само жалки разкривени останки.
От засъхналата мръсотия се отчупваха парченца. Сега виждах част от инкрустациите и различавах златни нишки по слоновата кост… дори и блещукане, което подсказваше, че може да има скъпоценни камъни. Тъкмо в такава кутия човек би искал да…
— Кучи син! — възкликнах и предпазливо вдигнах счупения капак.
В меко гнездо от плюш с уханието на мирта бе сложена тясна кристална тръбичка. Около тръбичката се увиваше златен филигран в майсторски оформени цветя и сложни символи, които покриваха кристала почти изцяло. Нямаше нужда да се взирам, за да позная какво съдържа тръбичката. Въпреки това погледнах — старо, избледняло, леко зацапано перо с доста оскубана перушина.
Познавах това перо или по-точно знаех за него. С перото император Теодой написал Втората апология в опит да се помири с другите въплъщения преди около два века. Доколкото можеше да се съди по всичко, което ми беше известно, той и до ден-днешен си оставаше най-здравомислещото от трите въплъщения на императора, но това не му бе попречило по-късно да отправи далеч не толкова миролюбиви послания към другите двама.
Потиснах желанието да направя три поклона пред перото, после още три и накрая — още три. Толкова откраднати реликви бяха минали през ръцете ми, че Ангелите нямаше да се трогнат от проявената почит. Досега вече трябваше да са ме прокълнали поне два пъти.
— Кучи син… — повторих, вторачен в обвитата със злато тръбичка. — Дяволите те взели, Федим. Как моята реликва попадна при тебе?
10
Седях на стъпалата и се опитвах да наместя парчетата от картинката, но те не пасваха.
Ател и Федим, Федим и Ател… Имаше ли пряка връзка между двамата, или реликвата бе минала през още ръце, преди да попадне при прекупвача в Десетте пътя? И защо бе попаднала там накрая? Около реликвите на империята се въртяха много пари и могъщи хора, което не можеше да се каже за Десетте пътя, камо ли за дребен прекупвач като Федим.
Книгата… Подозирах, че има нещо общо с книгата, търсена от остриетата и хората, които ги бяха наели. Те си мислеха, че книгата е при Федим, но може би в момента я държеше Лариос. Изведнъж и у мен против волята ми се пробуди силен интерес към тази книга.
Извадих ивицата хартия от кесийката с ахрами и я плъзнах между пръстите си. На нея бяха изписани знаците „император“ и „реликва“, но какво ли означаваше останалото? Ако имаше връзка между Ател, Федим, реликвата и книгата, значи бях загазил по-зле, отколкото си мислех, и имах насреща си хора, на които дори Деган не би искал да се пречка, ако не го обвързва Клетвата.
Гадост… Трябваше да се докопам до Лариос и да изтръгна малко отговори от него.
Изправих се и тръгнах полека нагоре, придружаван във всеки миг от болежките и смъденето навсякъде по тялото си. От лявата ми ръка нямаше полза и влизането в стаите не беше лесно. Все пак не се насадих в нито един от капаните. Скрих малкото ковчеже и въжето на Тамас под една разхлабена дъска на пода, смъкнах се обратно по стълбата и се дотътрих пред вратата на дюкяна.