За честта на крадеца [bg]

Навсякъде имаше пръснати дрехи. Наведох се, вдигнах кошницата и позяпах заклещения в нея кинжал.

Някой се прокашля зад гърба ми. Обърнах се — Джес Птичарката стоеше под свода.

— Нека ти кажа веднага, че не знам как се е промъкнал — подхвана тя.

— През входа, където стоиш, струва ми се — отвърнах и сложих кошницата на пода. — Което си е странно, защото някой уж трябваше да наблюдава този вход.

Тарторката на пазачите сплете пръсти зад гърба си и ме изгледа изпод русите си вежди. Имаше и гъста падаща на вълни коса със същия цвят, но сега я бе вързала на опашка и я бе покрила с провиснала зелена шапка, под която фините й черти и наглед крехки рамене сякаш се смаляваха още повече. Полата й беше тъмнокафява, но знаех, че чорапите под нея са зелени. Не ми се вярваше да е на повече от деветнайсет и ако не бях толкова вбесен, веднага бих я замъкнал в стаите си на горния етаж.

— Ние изобщо не го видяхме.

— „Ние“ ли?

— Добре де, аз. Само че аз обикалях, затова може да съм го пропуснала. Силос пазеше отпред. Ще говоря с него и ще видя какво се е объркало.

— Какво се обърка ли? — повиших глас. — За малко да бъда очистен в собствения си дом! Онзи ме изтъркаля по стълбата, подгони ме на улицата, а твоите хора само зяпаха отстрани! Ако не го бях примамил в уличката, Драката още щеше да си пощи въшките, а аз щях да съм труп!

— И аз идвах.

— И кога щеше да се дотътриш?

— Дрот, слизането от покрив отнема малко време.

— Ами Рома?

Птичарката наклони глава встрани и сви вежди.

— Защо питаш за нея?

Защото чух от Драката, че тя трябвало да е в уличката, където ме отърва той. Да, ама не беше там.

Тя погледна към уличката.

— Добре ще е да си провериш хората — казах. — Току-виж откриеш, че са подкупили някого зад гърба ти.

Тя се намръщи.

— Моите хора не се продават! Никого не прецаквам, те също. Затова ме нае и затова аз наех тях. Ще говоря с Рома, за да разбера какво е станало, но аз я познавам. Не може да те е изработила така.

— Не се задоволявай само с приказки — казах й. — Защото познавам хора, които няма да се зарадват много на тази история.

Птичарката опря юмруци на кръста си.

— Я ме чуй, Дрот. Оплесках се. Доволен ли си сега? Ти за малко не умря, а от мен се иска да не допусна това. Да, оплесках се. Но ако ще си изливаш яда, изливай го на мен. Драката, Рома, Силос и останалите са моя грижа. Ако нещо не е наред, аз ще се заема с това. Не заплашвай да притискаш моите хора. Мога сама да свърша тази работа.

Отпуснах дясната си ръка между шията и рамото й. Тя трепна, но не се дръпна.

— Сега ти ме чуй. Щом някой не ми пази гърба, когато трябва, се ядосвам. И го приемем лично. Поприказвай си с онези загубеняци, които наричаш пазачи, и им вкарай малко ум в главите. Но им кажи и още нещо — ако пак си имаме разправии, ще се заема с тях лично.

Птичарката стисна зъби и долната й устна щръкна. Човек, който не я познаваше, би помислил, че се цупи. Но тя трудно се сдържаше да не впие пръсти в гърлото ми.