![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Но аз нямам онова нещо, онова там… как, по дяволите, се наричаше?
— Тогава ела да го изгледаш тук.
— Добре ли ще е утре сутринта към единайсет?
— Става. Мен няма да ме има, но ще предупредя останалите.
На следващия ден в девет сутринта Монталбано тръгна за Монтелуза, към седалището на партията, чийто активен член беше кавалер Мизурака. Табелата до входната врата указваше, че трябва да се качи на петия етаж. Предателската табелка обаче не съобщаваше, че единственият начин да се стигне дотам е пеша, тъй като сградата не беше оборудвана с асансьор. Леко задъханият Монталбано, след като изкачи петте етажа и почука два пъти на една врата, която упорито остана затворена, слезе по стълбите и излезе през входната врата. Точно до нея имаше магазин за плодове и зеленчуци, а един възрастен мъж обслужваше някакъв клиент. Комисарят изчака продавачът да остане сам.
— Вие познавахте ли кавалер Мизурака?
— Ще ми обясните ли вас какво ви засяга кои хора познавам и кои не познавам?
— Засяга ме, защото съм от полицията.
— Добре де. Аз съм Ленин.
— Майтапите ли се?
— За нищо на света. Наистина се казвам Ленин. Името ми го е избирал баща ми и аз се гордея с него. Но вие вероятно принадлежите към същата категория като онези от съседната врата?
— Не. Освен това съм тук по служба. Повтарям, вие познавахте ли кавалер Мизурака?
— Разбира се, че го познавах. Животът му мина да влиза и излиза през тази врата и да ми танцува по нервите със своя разбит „Фиат 500“.
— Колата му с какво ви дразнеше?
— С какво ме дразнеше ли? Паркираше я винаги пред магазина. Май и в същия ден, в който се удари с камиона, я беше оставил тук.
— Точно тук ли я паркираше?
— Да не би да говоря на турски? Точно тук. Аз го помолих да я премести, но той започна да ми вдига скандали, започна да крещи и каза, че не можел да си губи времето с мен. Тогава аз наистина страшно се ядосах и му отговорих лошо. Всъщност, казано накратко, за малко да се сбием. За късмет, мина един младеж и каза на покойния кавалер, че той ще премести фиатчето, стига да му даде ключовете за него.
— Знаете ли къде я е паркирал?
— Не, господине.
— В състояние ли сте да разпознаете този младеж? Виждали ли сте го и друг път?
— От време на време го виждах, че влизаше в съседната врата. Трябва да е един от клана.
— Политическият секретар се казва Бирагин, нали?
— Струва ми се, да. Работи в общината. Родом е някъде от района на Венеция, а по това време е на работа. Тук отварят чак следобед към шест часа, така че все още е твърде рано.
— Господин Бирагин? Аз съм комисар Монталбано от Вигата. Извинете ме, че ви безпокоя на работното ви място.
— Ама моля ви, кажете.
— Нуждая се от услужливостта на вашата памет. Последното събрание на партията, на което е присъствал и горкият кавалер Мизурака, що за събрание беше?
— Не разбирам въпроса ви.
— Извинете ме, не се гневете, но се отнася само за едно рутинно разследване за изясняване на обстоятелствата около смъртта на кавалера.
— Защо? Има нещо недотам ясно ли?
Господин Фердинандо Бирагин беше истински досадник.
— Всичко е повече от ясно, повярвайте ми.
— Ами тогава?
— Аз трябва да приключа преписката, разбирате ли ме? Не мога да оставя процедурата висяща.
При думите „преписка“ и „процедура“ държанието на Бирагин, бюрократ от общината, внезапно се промени.
— Ех, това са неща, които са ми твърде ясни. Събранието беше на ръководния орган на партията, на което кавалерът нямаше основание да присъства, но направихме изключение.
— Следователно събранието е било в тесен кръг?
— Десетина души.
— Някой дойде ли да търси кавалера?
— Не, никой. Бяхме заключили вратата. Щях да си спомням. Търсиха го само по телефона, това — да.
— Простете ми, но вие имате ли понятие за tenore14 на обаждането?
— Не само че имам понятие за тенора, но съм наясно и с баритона, и с баса и със сопраното! — засмя се той. Колко беше духовит Фердинандо Бирагин! — Вие знаете как говореше кавалерът, като че ли всички останали са глухи. Беше изключено да не го чуеш, когато се изразяваше на глас. Представете си, че веднъж…
— Извинете, господине, но времето ми е ограничено. Успели сте да разберете — спря се и изхвърли думата tenore, за да не навлиза отново в трагичното чувство за хумор на Бирагин — … същността на обаждането?
14
Игра на думи. На италиански tenore означава не само тенор, но и съдържание. — Б.пр.