![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Отвори пътеводителя си за Лондон и по картата се ориентира къде точно се намира — беше близо до парка „Пекам Рай“. Щеше да отиде там и да реши какво да прави по-нататък; щеше да си състави план за останалата част от деня. Фрида беше жена, свикнала да организира ежедневието си. Дори когато си почиваше, гледаше да отдели време да се види с приятели или да нарисува нещо в малкото си ателие. Сега денят беше дълъг, без ясни граници. Тя седна в декоративната градина, сред лятната зеленина на парка. За известно време съсредоточи мислите си върху завръщането на Майлс Торнтън и върху факта, че е бил изтезаван. Но не беше наясно с конкретните обстоятелства и прехвърли случката в по-задните кътчета на съзнанието си. По-късно щеше да се върне към нея.
В нормалното си ежедневие сега щеше да е в частния си кабинет и седнала в червеното си кресло, да наблюдава лицето на пациента срещу себе си и да се вслушва в думите му или да мълчи заедно с него. След като сеансът приключеше, той щеше да си тръгне и тя нямаше как да узнае дали се чувства, или не се чувства добре. Мислите й се насочиха към Джоузеф и тъжните му кафяви очи, към Рубен, към племенницата й Клои, която беше свикнала с мисълта, че когато беше в беда или имаше нужда от подкрепа — а това често й се случваше — винаги можеше да разчита на нея. Е, вече не.
После се замисли за Саша и за Итън и сърцето й болезнено се сви. От всички, които беше изоставила принудително, се тревожеше най-много за тях. Клои често беше хаотична, но умееше да се противопоставя и да отстоява своето. Противно на нея, Саша не умееше да се бори. Тя беше лесно ранима и се нуждаеше от подкрепа и закрила, особено сега, когато беше самотна майка с отговорна работа, с малко дете, обидчив и припрян бивш съпруг и бавачка, която според Фрида беше неоправдано строга. А Итън не можеше да се защити. Колкото и да се опитваше да се скрие в своето малко убежище под масата, в реалния свят той имаше майка с крехка психика, наранен и гневен баща и нетърпяща възражения бавачка, която го наричаше „лошо момче“.
Тя погледна още веднъж в пътеводителя и взе решение. Десет минути по-късно беше във влака, който се движеше от Пекам Рай до транспортния възел Долстън Джънкшън. Оттам отиде до автогарата и се качи на автобус 243 до Уд Грийн в Северен Лондон. Освен нея в него пътуваше само още една жена — дребна, с тъжен вид и проскубано куче до краката. Никой от двамата не й обърна внимание. Фрида слезе в Стоук Нюингтън и се отби в малко кафене, където предлагаха здравословна храна. Купи си сандвич с пресни зеленчуци и бутилка минерална вода. После се отправи към дома на Саша. Струваше й големи усилия да не се оглежда непрекъснато. С твърда стъпка мина покрай вратата, погледна встрани, но не видя нищо. Завесите на горния етаж бяха спуснати, щорите на долния етаж бяха наполовина отворени. Не личеше вътре да има някого. Тя отиде до горния край на улицата и се облегна на един чинар. Не беше гладна, но хапна малко от сандвича, наблюдавайки внимателно къщата, за да види, ако някой влезе или излезе. Саша щеше да бъде на работа още няколко часа, но Итън и Кристин със сигурност щяха да се появят.
В два часа Фрида изостави наблюдателния си пост и повървя до парка „Клисолд“, който се намираше наблизо. Беше ходила там много пъти — със Саша и Итън, понякога с тях идваше и Франк. Няколко пъти бяха ходили заедно със Санди: слагаха Итън в количката му, когато беше още бебе, и му показваха патиците и сърничките. За момент тя почти усети присъствието му: гледаше я, слушаше я, докато говори, отмяташе глава назад, смеейки се весело, вземаше ръката й в своята. Уви, Санди беше мъртъв — жестоко убит — а тя беше сама. Как бяха стигнали дотук?
Фрида застана до затревената площ, където се разхождаха сърни и елени, залепи лице до оградата и тогава ги забеляза на отсрещната страна, полускрити от дърветата. Първо видя Итън, чието лице беше цялото на петна, а до него вървеше Кристин, която го беше хванала за ръка и го дърпаше. Той плачеше; сега вече го чуваше, макар и да не разбираше какво точно казва — може би той не говореше, а само хлипаше горчиво.