Натрапчиви мисли за петък [bg]

Когато излязоха от параклиса, служителят отново се появи и следвайки го, те се отдалечиха от главния вход и се насочиха към странични врати, които водеха до Градината на спомените. Това напомни на Фрида за сложния начин, по който са проектирани кабинетите на психотерапевтите, така че влизащият пациент да не се сблъска с излизащия. Собствениците на крематориума не желаеха групите от влизащи и излизащи опечалени да се разминават на входа и да коментират, че параклисът просто се използва под наем, подобно на хотелска стая или игрище за тенис.

Венците бяха поставени на малка морава, чиято трева беше мека като килим. Хората се насъбраха около тях и започнаха да четат надписите. Фрида се смеси с една група, която беше по-встрани, така че да може да наблюдава предната част на сградата. Катафалката вече се отдалечаваше и веднага след това друга катафалка паркира на специалното място точно пред входната арка. Фрида бавно се измести още по-встрани, така че да вижда добре. Гледката беше много по-различна в сравнение с онази отпреди час. Когато погребалните агенти измъкнаха ковчега от катафалката и го понесоха на раменете си, наоколо нямаше никого. Фрида пристъпи няколко крачки напред и се наведе да разгледа малко букетче полски цветя, очевидно брани на ръка. На него беше закрепен лист с детска рисунка на момиче с корона на принцеса под лъчите на усмихващо се слънце и думите: от Сали.

Фрида хвърли поглед наоколо. Всъщност имаше някого. На стъпалата стоеше едра жена, навярно медицинска сестра. А също и двама млади мъже, облечени с дънки и тъмни якета. Цивилни полицаи. Други хора нямаше. Жената влезе вътре. Двамата мъже останаха навън. Фрида усети леко побутване и се сепна. Нима беше проявила небрежност? Изправи се и видя насреща си жена приблизително на нейната възраст.

— Тръгваме към къщата — каза жената. — В колата има място. Ще се качите ли при нас?

— Да, благодаря — прие поканата Фрида.

Докато вървяха по алеята, жената й разказа, че Маргарет Фаръл е била директорка на училището, в което е учила преди трийсет години, а също и каква личност е била. Фрида съжали, че не я е познавала. Когато стигнаха до шосето, Фрида каза, че изведнъж се е сетила, че други хора са й обещали да я откарат с тяхната кола. Жената отвърна, че всичко е наред, а Фрида се почувства неловко от цялата ситуация.

Час и половина по-късно Фрида стоеше във фоайето на психиатричната болница „Джефри“. Разгледа внимателно голямата карта на сградата. Виждаха се тоалетните, местата за хранене, кафенетата и магазинчетата за подаръци. Но Фрида се интересуваше най-вече от стълбищата и аварийните изходи. Сети се за популярната игра „Лабиринт“. И тук имаше нещо подобно: намери входа, намери изхода. От време на време беше посещавала болницата, дори като студентка я бяха изпратили там на стаж за няколко седмици, но никога не беше обръщала внимание на тези неща. Сега се вглеждаше във всяка подробност от картата, мъчейки се да придобие усет за сградата, все едно беше жив организъм. Вече се беше осведомила къде лежеше Майлс и че часовете за свиждане бяха по-късно през деня.