Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ще го намерите по коридора вляво. Второто легло — каза сестрата.

— Много ви благодаря.

Фрида погледна часовника си. Един без четири. Отделението представляваше мрежа от коридори. На първото легло седеше изправен много възрастен мъж, който гледаше с немигащ поглед право пред себе си. Когато Фрида мина покрай него, очите му дори не потрепнаха. Следващото легло — второто — изглеждаше празно, сякаш беше оставено неоправено. Единствено кичур коса на възглавницата показваше, че Торнтън е там, в безсъзнание или заспал. Тя коленичи до главата му. Преди три седмици това лице беше изкривено от гняв и възмущение. Сега беше подпухнало и на петна, наполовина потънало във възглавницата. Фрида предпазливо протегна ръка и докосна бузата му.

— Майлс — каза тихо тя. — Аз съм, Фрида. Фрида Клайн.

От него се изтръгна стенание и главата му леко помръдна.

— Майлс, събуди се. Трябва да поговоря с теб.

Очите му се отвориха и той я погледна, примигвайки. Вдигна дясната си ръка към нея, сякаш за да се защити. Частта й от китката надолу беше дебело бинтована. Тя нежно я пое в дланите си. Той отново изстена. Докосването й очевидно му причини болка.

— Търсих те — каза Фрида.

— Вода.

На шкафчето до леглото му имаше кана с вода и пластмасова чаша. Тя напълни чашата до половината и я допря до устните му. Той с мъка се надигна и отпи от нея. Фрида остави чашата на шкафчето и погледна часовника си. Един часът. От мястото си можеше да види бюрото на сестрата.

— Къде беше? — попита го тя.

— Глас в тъмното — промълви той.

— Какъв глас? Какво ти каза?

— Разни работи. Заканваше ми се. Беше сърдит.

Фрида и преди го беше чувала да говори така. Когато за пръв път дойде при нея, изпитваше тревожност, но при следващите сеанси беше започнал да се оплаква, че чува гласове и че те са много разгневени. Тогава тя беше решила, че терапията с разговори няма да е достатъчна.

— Същият глас като преди ли беше?

— Не, не беше същият. Грешите.

— Как така?

— Той не само говореше. Заканваше се да ме накаже.

— Съжалявам — каза Фрида. Започваше да мисли, че този разговор нямаше да доведе доникъде. Спомни си с горчивина за дните, когато сеансите с него бяха започнали да не дават резултат.

— Не, вие не разбирате. Той наистина ме наказваше.

Майлс започна да дърпа бинта от ръката си.

— Не, недей — спря го Фрида.

— Идваше през няколко минути и започваше да ме наказва. После това продължи денем и нощем. Връщаше се през няколко минути.