![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Кристин го теглеше с каменно изражение на лицето. Тя не се трогваше от плача му, просто го влачеше, все едно беше тежък товар, който трябваше да бъде придвижен от едно място на друго. Итън постоянно се препъваше, но тя вървеше напред с равна енергична крачка и той все повече увисваше на ръката й. „Мама, мама, мама“, повтаряше Итън и сочеше назад, дърпайки я да се върнат обратно по посоката, от която бяха дошли. Лицето му беше сгърчено и посиняло от плач.
Фрида стоеше, без да помръдне, и ги гледаше, докато те накрая се скриха зад завоя и плачът му вече не се чуваше. Тя стоеше със стиснати юмруци и натежало сърце. Едва се сдържаше да не се затича след тях и да издърпа детето от здраво стисналата го жена, но накрая се овладя. Обърна се и тръгна по алеята, от която бяха дошли. Забеляза някакви разпилени предмети и като се наведе, видя, че бяха миниатюрните дървени животни на Итън, които той вземаше със себе си, когато се криеше под масата в своя въображаем свят. Значи заради тях така упорито беше настоявал да се върнат. Тя събра фигурките една по една, като внимаваше да не пропусне някоя, и ги избърса от праха.
През останалата част от следобеда, в продължение на часове, Фрида обикаляше улиците, тъгувайки за удобните си обувки. Тя се спусна до Риджънс Канал, мина покрай закотвените къщи лодки, някои от които бяха големи и прясно боядисани, а други изглеждаха като плаващи съборетини, след което извървя целия път до Излингтън, следвайки тунела, и накрая излезе на Каледониан Роуд. Мина край апартамента на Санди, макар и да знаеше, че не бива да го прави, и си представи как отива към собствената си къща. Вместо това се запъти към малкия природен резерват в иначе оживения Кингс Крос, където приседна за малко, любувайки се на баржата, превърната в цветна градина. Наблизо един доброволец развеждаше шумна тълпа ученици.
Привечер, когато слънцето вече грееше по-ниско на хоризонта, тя се върна обратно в Стоук Нюингтън и отново застана в горния край на улицата на Саша. Знаеше, че Саша ще се прибере от работа от противоположната страна и наистина, малко след шест, видя приятелката си да върви с бавна крачка към дома си. Дори от разстояние се забелязваха слабата й фигура и отпуснатите й рамене. Като стигна до входната врата, Саша изпусна ключа си и се наведе да го вдигне. Когато се изправи, тя не посегна веднага да отключи, все едно събираше сили за предстоящо изпитание. Накрая отвори и влезе.
Четири минути по-късно Кристин излезе с маршова стъпка — спретната, стегната и енергична. На горния етаж лампите светнаха. Фрида почака малко и отиде до входната врата на Саша. През деня беше купила пощенски пликове и в един от тях сложи дървените животни, а отгоре с едри печатни букви написа името на Итън. После го пъхна в отвора на пощенската кутия и преди да се е размекнала, се отдалечи с бързи крачки.
13
Фрида отиде отново до „Праймарк“. Трябваха й дрехи за погребение. Поразходи се край щандовете, опитвайки се да намери нещо в тъмен цвят и без емблема отпред на гърдите. Накрая се спря на чифт тъмносиви всекидневни панталони и кафяв пуловер. Щяха да свършат работа, въпреки че Клои сигурно би сбърчила нос пред комбинацията от сиво и кафяво. После влезе в една аптека и си купи чифт евтини слънчеви очила.
Погребението на Джун Рийв трябваше да започне в единайсет и петнайсет на следващия ден. Крематориумът в Източен Лондон се намираше далеч, в посока Илфорд, и Фрида тръгна рано, като първо взе метрото, после се прехвърли на автобус и пристигна малко преди десет. Тя влезе през огромната желязна порта и се отправи към една сграда, която с фасадата си от колони и входове в класически стил приличаше на викторианска библиотека или на частно училище. Отпред чакаше множество от над сто души в тъмни облекла, дошли за погребението преди това на Джун Рийв. Те се бяха събрали на групи, някои се разхождаха напред-назад в очакване всеки момент да влязат вътре. Като всяко голямо погребение и това тук беше едновременно и печално събитие, и среща на близки и далечни роднини. Фрида забеляза жени, които се поздравяваха, прегръщаха се и се смееха, след което си спомняха къде се намират и лицата им добиваха тъжно изражение.
Вратите се отвориха и опечалените тръгнаха да влизат. Фрида се присъедини към група хора най-отзад, които не й приличаха на членове на семейството или близки приятели.
Влязоха в голямо фоайе. Викторианската сграда беше смело модернизирана с шлифовано стъкло и стоманени плочи между колоните. Един служител поведе групата вдясно, към източния параклис. Вътрешността му беше като на църква, с чамова облицовка, от която тактично бяха премахнати религиозните символи. Фрида седна в края на една пейка най-отзад. Тя беше толкова погълната от мислите си, че се изненада, когато трябваше да стане, тъй като вече внасяха ковчега по централната пътека. Фрида взе листа пред себе си. Маргарет Фаръл. Погледна датите и пресметна. Покойната беше доживяла до деветдесет години.