Натрапчиви мисли за петък [bg]

— На кого да кажеш?

Фрида чу някакъв звук. В отделението се бяха появили двама мъже — единият с костюм, а другият с униформа. Най-вероятно охрана. Изведнъж осъзна, че прекалено много се е забавила.

— На вас — отвърна Торнтън. — На Фрида Клайн. Каза ми: „Кажи й, че това е за Фрида Клайн“.

Двамата мъже говореха със сестрата.

— „Кажи й, че това е за Фрида Клайн“ — повтори той.

— Ясно — каза Фрида. На нея наистина й беше ясно.

Трябваше веднага да тръгне. Тя стана и се отправи в обратната посока на тази, от която беше дошла. Зад себе си чу глас. Не трябва да се обръща и не трябва да тича. Представи си картата. От това отделение имаше и друг изход. Стигна до вратата. Тя беше затворена и на нея имаше надпис: „Авариен изход. Вратата е свързана с аларма“. Отново си представи картата. Нямаше ли и друг изход по-нататък в отделението? Не можеше да рискува. Някой викаше силно името й. Фрида отвори вратата и незабавно се включи алармената инсталация. Тя се втурна надолу по каменните стълби. Писъкът на алармата се забиваше в главата й. Един етаж по-надолу Фрида блъсна една врата и попадна право в ръцете на някакъв мъж с униформа.

— Една жена на горния етаж създава суматоха — изрече задъхано Фрида.

Мъжът се втурна край нея и излезе на стълбището. Фрида преброи до пет и го последва, но не се затича нагоре, а се спусна надолу. Преброи етажите. На партера видя табела, сочеща към главния вход и тръгна в обратната посока към дневната клиника, която имаше собствен изход и собствен паркинг, от който се излизаше на друга улица. След пет минути вече беше далече от болницата, но продължи да върви, като на няколко пъти сви по различни квартални улици, докато не се увери, че никой не я следи.

Фрида видя една пейка и седна. Имаше нужда да си почине, защото й се виеше свят и краката й трепереха. Помисли си, че всеки момент ще припадне. Но тя събра сили, успокои се и ясно и трезво премисли казаното от Майлс.

Изтезание: да превърнеш някого в инструмент, в предмет; да отнемеш човешкото в него; да го унижиш и нараниш; да го превърнеш в кълбо от болка — а после нищо. Тя си спомни дивото изражение на Майлс, хриптящия му глас, обезобразените му пръсти. Знаеше кой е направил това, знаеше защо го е направил; в следващите няколко мига се почувства толкова зле, изпълнена с безсилен гняв и смут, че светът се размаза пред очите й.

Накрая Фрида извади бележник и химикалка и се зае да систематизира някои дати и събития: