Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Обичате ли кучета?

Собственикът приличаше много на домашния си любимец. Кръглата му глава беше обръсната, а на лицето си носеше тънък мустак и малка брадичка.

— Обичам котки — отвърна тя.

— И той обича котки — каза мъжът и се изсмя зловещо. — Хайде, Бейли. — Той шляпна леко кучето с каишката и Бей ли се отдалечи.

Фрида видя един човек, който буташе багажна количка точно по средата на парка. Тя беше натоварена с барбарони за сядане и с навити на руло одеяла. После престана да вижда каквото и да било, защото мислите й се насочиха изцяло към Дийн Рийв и не й даваха покой — сякаш остро камъче беше влязло в обувката й и я убиваше през цялото време.

Случаят я беше срещнал с Дийн Рийв преди пет години. Оттогава и полицията, и всички останали бяха убедени, че той е мъртъв. Беше се самоубил. Но Фрида знаеше, че Дийн Рийв е жив, и тази мисъл я тормозеше. За нея той беше като призрачна фигура: наблюдаваше я, следеше я неотклонно. Преди време една млада жена с разстроен ум се беше опитала да убие Фрида. Беше й нанесла многобройни рани с нож. Но когато полицията пристигна, жената лежеше мъртва, с прерязано гърло. Полицаите решиха, че Фрида го е направила при самоотбрана, но тя самата знаеше, че е бил Дийн Рийв. Хал Брадшо се беше заял с Фрида, беше се опитал да я унижи публично и да срине професионалната й репутация, след което къщата му беше опожарена. Тогава някои хора решиха, че неизвестно как Фрида я е подпалила, но тя знаеше, че е бил Дийн Рийв. Един маскиран човек беше извършил гнусно престъпление срещу Фрида, когато тя все още беше тийнейджърка. Неотдавна Фрида беше успяла да го разкрие. В случая законът беше безсилен, но човекът беше намерен мъртъв, жестоко заклан.

Фрида знаеше, че Дийн Рийв го е убил. Тя беше прекратила връзката си със Санди. Това беше станало повод за гневни думи и лоши чувства и ето че сега Санди беше мъртъв. Почти беше сигурна, че убиецът е Дийн Рийв. Трябва да е бил той, не можеше да е друг.

Фрида стана от пейката и тръгна към изхода на парка. Трябваше да започне отнякъде и в момента се сещаше само за една възможност. Повървя до станцията на метрото и се качи на мотриса, която отиваше на север от Темза. В Шадуел се прехвърли на мотриса на Докландс Лайт Рейлуей[6] и се отправи на изток. Всъщност пътуваше по пътя, по който беше дошла, но се чувстваше по различен начин. Наблюдавайки през прозореца задните дворове на къщите, общинските парцели за обработване, отдавани под наем, автоморгите, купчините от автомобилни гуми, тя сякаш пътуваше през напълно непознат град, който й беше чужд.