Натрапчиви мисли за петък [bg]

Фрида пресече улицата и влезе в един минимаркет. От щанда за канцеларски материали си купи тетрадка с картинка на кон на лицевата страна и кутийка с химикалки. Излезе и продължи по-нататък по улицата, мина покрай павилион за залагания и покрай изложбен салон за офис мебели втора употреба. На ъгъла имаше магазин с голяма яркооранжева табела: „Шаба Травъл Лимитед. Евтини пътувания по света. Парични преводи. Интернет кафе“. На витрината с тиксо беше залепена разпечатка на обменния курс на бангладешката така за деня. Фрида влезе вътре. Тя нямаше представа, че все още съществуваха пътнически бюра, но това тук не приличаше на нито едно от тези, които помнеше. По стените нямаше постери, нямаше рекламни брошури. Не приличаше и на кафене. Имаше маси, подредени в редици, на всяка от които беше сложен компютър. В лявата страна на помещението се намираше ламиниран щанд, зад който на цяла стена бяха подредени папки с твърди корици, а един мъж говореше по телефона. Той се беше изпотил, въпреки че денят беше хладен, а синята му тениска се беше впила в тялото му, сякаш беше с два номера по-малка. Когато забеляза Фрида, й хвърли подозрителен поглед.

— Мога ли да използвам някой от компютрите? — попита тя.

— Таксата е петдесет пенса за петнайсет минути — отвърна той. — Лира и двайсет за един час.

Фрида остави две монети на щанда.

— Кой от тях да използвам?

Мъжът махна неопределено с ръка и продължи разговора си. Само една от масите беше заета. Двама младежи седяха пред компютъра, единият пишеше по клавиатурата, а другият се беше навел към него и му обясняваше нещо на висок глас. Фрида седна пред един компютър в дъното на помещението и обърна екрана така, че да може да го вижда само тя. Влезе в Гугъл и написа името си. Прегледа списъка, който се появи, и несъзнателно потрепери. Първото, което прочете, беше „Некролог за Фрида Клайн“. Това беше лош знак. После кликна върху линк, който водеше към нея самата, и видя собствената си снимка, която вестниците обикновено използваха: