Нови римски разкази [bg]

С Джакомина бяхме в пълно съгласие. Сутрин рано отивах да я взема с мотора, на кормилото бях завързал радиото; после литвахме нанякъде - на село, на морето, в предградията. Щом пристигнехме, включвах радиото на първото място, подходящо за танцуване и започвахме. Къде само не съм танцувал: върху пясъка на плажа, на асфалта по пътищата, на тревата по поляните, на площадите, в малките улички. Ако не ходехме извън града, тя идваше у дома, махахме килима в гостната и танцувахме. Или пък отивахме у тях, а понеже бяха бедни и нямаха гостна, танцувахме на етажната площадка. Както казах, денем обикаляхме от бар на бар, следвани от приятели, винаги танцувайки; вечер посещавахме един салон за танци и често около нас се опразваше - ние танцувахме, а другите в кръг пляскаха в такт с ръце. Понякога се събуждах внезапно в късна нощ и усещах как краката ми се движат сами под чаршафите, нетърпеливи да танцуват. Ех, колко бях щастлив! Така щастлив не съм бил през целия си живот.

За жалост, не можеше да продължава. Още по време на разходките ни бях забелязал, че Джакомина се притиска твърде много към мен, докато летяхме на мотора. А когато спирахме, тя танцуваше, да, но повече за да ми достави удоволствие, отколкото по свое желание. От време на време въздишаше, хващаше ме за ръка и ме гледаше с премрежен поглед. И ето че един ден, когато се разхождахме в боровата гора в Кастелфузано... не знам как стана, се оказахме прегърнати зад един храст в дълга любовна целувка. Щом се пуснахме, изръмжах сърдито:

- Това не биваше да се случва.

Тя попита:

- Защо, след като се обичаме?

Продължих ядосан:

- Какво общо има любовта? Така добре си бяхме без любов.

За мое учудване тя ме прегърна: плъзна ръце около кръста ми, обви ръката ми около раменете си, после извика с остър глас:

- Обичам те, обичам те, обичам те. Искам всички да го знаят: обичаме се и всички трябва да го знаят, да, да, да, всички.

Отблъснах я:

- Ехей, добре, но не се притискай прекалено.

- Защо, нали се обичаме?

- Да, но спазвай нужната дистанция.

- Ух, колко си лош. След като се обичаме, е редно да се прегръщаме, нали?

Аз, твърдо:

- Не, не е редно. Исках да танцувам с теб, не да се прегръщам.

А тя, гальовно:

- Алфредучо, ще правим и двете.

Край, от този ден нататък тя ставаше все по-прилепчива и все по-малко предразположена да лети с мен в буйния ритъм на рокендрола. Танцуваше, разбира се, но без ентусиазъм, а това е първото и най-важно условие да се танцува добре. И щом и се удадеше, веднага започваше да се притиска. Тогава я блъсвах толкова силно, че да остане без дъх. Но беше като да говоря на глух: колкото повече я отблъсквах, толкова повече тя се прилепваше. Понякога я предупреждавах:

- Днес танцуваме и толкоз. Разбрано?

Тя:

- Алфредучо, как ще издържа днес, без да ти дам поне една целувка?

Аз:

- Целувката настрана, остави я за утре. Днес само ще се танцува.