Нови римски разкази [bg]

Какво е мисълта: каквото и да прави човек - дали се разхожда, или работи, дали е сам, или в компания - мисълта се появява като нещо неразбираемо и именно защото е непонятна, я оглеждаме от всички страни и това никога не свършва. Непонятна е, защото обичаме. Така беше с Инес, докато не си купих колата; щом я купих, същото започна да ми се случва с колата. Опитай се да разбереш, ако можеш! Инес беше от плът и кръв, колата - от стомана; Инес имаше хубаво кръгло лице с черни нежни очи и винаги засмени устни. Колата с нейната муцуна в броня приличаше на озъбено куче; Инес, макар и дребна, беше изваяна, направо излята, колата -подобно на всички коли - сандък. Въпреки това мисълта за колата полека-лека измести мисълта за Инес. И де да бях се задоволил с мисленето! Бедата е, че говорех за това, а другите го забелязваха повече, отколкото съм предполагал. Един ден Тулио ми го каза в присъствието на Инес:

Джиджи, вече не мислиш за друго, освен за колата. На твое място, Инес, бих ревнувал.

Инес се усмихна:

- Джиджи, затвори очи и ми кажи какво виждаш: два крака или четири гуми?

Естествено, отвърнах:

- Два крака. - Но лъжех.

Бях видял четири колела, четири хубави колела с нови гуми, които, както знаех, ме очакват на ъгъла, за да ме закарат където искам.

Достатъчно! Неотдавна, една сутрин, беше неделя, звъннах по телефона на Инес, че ще мина да я взема, за да идем до морето. Исках да бъда сам с нея, предупредих я. Възнамерявах да говорим за годежа. Доволен и лек, слязох в гаража под къщи, изкарах моята двуцветна хубавица в сиво и синьо и първо отидох да заредя на ъгъла на Виа Кандиа, където поисках пълно обслужване: бензин, вода, моторно масло, гуми, дори и дестилирана вода за акумулатора, както и измиване на предното стъкло. Качих се, включих първа, после втора, трета, изминах целия булевард „Джулио Чезаре“ на четвърта: истинско удоволствие. Колата не вървеше, а просто поглъщаше пътя; двигателят издаваше любовен шепот, все едно пчелички из разцъфнали поляни през пролетта. Още щом завих по Пиаца дела Либерта, видях Инес, ала тя не беше сама.

Обърках се. Бях я предупредил, че искам да сме двамата. Още по-зле се почувствах, когато видях кой е другият - Тулио. Вече знаех, че Тулио, мой приятел и ортак в търговията с аксесоари, заглежда Инес; присъствието му онази сутрин го потвърждаваше. Трябва да добавя - силният, хубавият между нас беше той: висок, широкоплещест, с малка глава върху шия на бик. Докато аз бях дребен и кльощав, само трескавите ми интелигентни очи напомняха, че на света съществува не само сила. С неприязън забелязах как се е издокарал Тулио: фланелка на червени и сини