Политичестки ред и политически упадък [bg]

Изграждането на пруската държавна е свързано с още едно важно културно измерение. В средата на XVII в. династия Хоенцолерн стават калвинисти, което ги противопоставя на една предимно лутеранска аристокрация. Техният калвинизъм има най – малко три важни последици. На първо място, Великият курфюрист и неговите приемници назначават на работа в новата централна бюрокрация холандски и хугенотски едноверци, което укрепва независимостта на бюрокрацията от заобикалящото я общество. Второ, пуританският морал е определяща черта в поведението на лидери като Фридрих Вилхелм I, чиято пестеливост, аскетизъм и нетърпимост към корупция са легендарни. И най – накрая, калвинизмът води до възникването на редица нови социални институции като училища, общини, в които се регистрира местното население, и къщи за бедните, които по – късно минават под контрола на и са асимилирани от по – съвременната държава. Това поражда конкурентен натиск за подобни реформи сред лутераните и католиците не само в Прусия, но и в цяла Европа.

Също както по времето на Воюващите царства в Китай, създаването на силна войска не е кралска прищявка, а решаващо за оцеляването на нацията, за което хоенцолернските владетели си дават много по – ясна сметка, отколкото техните континентални съперници. Всъщност самата Прусия почти изчезва по време на Седемгодишната война, когато Фридрих Велики за малко не е пленен и убит в сраженията с много по – силната Русия и Австрия. Единствено способностите на Фридрих като военачалник и неговият късмет (възкачването на Петър III на руския престол) спасяват държавата и тя остава една от големите европейски сили. Именно това е причината Прусия да бъде характеризирана не като държава с армия, а по – скоро като „армия с държава“. Преходът от патримониална към модерна бюрокрация в Прусия се осъществява поетапно между 1640 г. и края на реформаторския период на Щайн – Харденберг в началото на XIX в. Великият курфюрист поставя началото на този процес през втората половина на XVII в. с разделянето на гражданската и военната бюрокрации и реорганизирането на първата от много Regierungen[10] или съвети. Необходимостта от повишаване на ресурсите превръща военното ведомство в най – важния инструмент на централизацията; способността му да администрира сложна данъчна система и неговата функция като администрация за военни доставки го превръща в главен орган на националната икономическа политика.