Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Както вече отбелязах в първи том, отговорно управление възниква за пръв път в Англия в края на XVII в., защото английските съсловия, организирани в сплотен парламент, успяват да блокират кралските инициативи и да детронират двама крале през този век. В Бранденбург – Прусия става обратното: съсловията са слаби и разделени и редица изобретателни и решителни владетели като Великия курфюрист Фридрих Вилхелм (1640 – 1688), Фридрих Вилхелм I (1713 – 1740) и Фридрих II, наричан Фридрих Велики (1740 – 1786) постепенно успяват да ги лишат от политическа власт и да я съсредоточат в ръцете на централизирана кралска администрация.
Централизацията е осъществена благодарение на войската. Много малко владетели през този период поддържат постоянни армии в мирно време. Великият курфюрист разполага с такава, отказвайки да разформирова войската след сключването на мирния договор в Олива, поставил край на войната между Швеция и Полша през 1660 г., в която взема участие и Прусия. Вече на възраст в края на Трийсетгодишната война, Фридрих Вилхелм е наясно, че оцеляването на Прусия като държава, която почти няма излаз на море и е заобиколена от силни съперници, може да бъде гарантирано само с военна сила. Чрез различни хитрости той поема контрол върху фискалните правомощия на съсловията, разпуска независимите войски и централизира финансовата и военната власт с помощта на бюрокрация под негов контрол. Този процес продължава при управлението на Фридрих Вилхелм I, внук на Великия курфюрист, когото историкът Хайо Холборн характеризира като „груб човек, лишен не само от културни обноски, но и от всякакво състрадание към сънародниците си... ужасен тиранин спрямо собственото си семейство, приближени и държава“. Така или иначе, Фридрих Вилхелм е способен държавен строител, който превръща парка за развлечения пред своя в плац за военна подготовка, а партера в държавни учреждения. По думите на историка Ханс Розенберг той изгражда „първокласна войска в една треторазрядна държава от гледна точка на нейната работна сила, природни богатства, капиталова наличност и икономически умения“.
Изграждането на пруската държавна е свързано с още едно важно културно измерение. В средата на XVII в. династия Хоенцолерн стават калвинисти, което ги противопоставя на една предимно лутеранска аристокрация. Техният калвинизъм има най – малко три важни последици. На първо място, Великият курфюрист и неговите приемници назначават на работа в новата централна бюрокрация холандски и хугенотски едноверци, което укрепва независимостта на бюрокрацията от заобикалящото я общество. Второ, пуританският морал е определяща черта в поведението на лидери като Фридрих Вилхелм I, чиято пестеливост, аскетизъм и нетърпимост към корупция са легендарни. И най – накрая, калвинизмът води до възникването на редица нови социални институции като училища, общини, в които се регистрира местното население, и къщи за бедните, които по – късно минават под контрола на и са асимилирани от по – съвременната държава. Това поражда конкурентен натиск за подобни реформи сред лутераните и католиците не само в Прусия, но и в цяла Европа.
Също както по времето на Воюващите царства в Китай, създаването на силна войска не е кралска прищявка, а решаващо за оцеляването на нацията, за което хоенцолернските владетели си дават много по – ясна сметка, отколкото техните континентални съперници. Всъщност самата Прусия почти изчезва по време на Седемгодишната война, когато Фридрих Велики за малко не е пленен и убит в сраженията с много по – силната Русия и Австрия. Единствено способностите на Фридрих като военачалник и неговият късмет (възкачването на Петър III на руския престол) спасяват държавата и тя остава една от големите европейски сили. Именно това е причината Прусия да бъде характеризирана не като държава с армия, а по – скоро като „армия с държава“. Преходът от патримониална към модерна бюрокрация в Прусия се осъществява поетапно между 1640 г. и края на реформаторския период на Щайн – Харденберг в началото на XIX в. Великият курфюрист поставя началото на този процес през втората половина на XVII в. с разделянето на гражданската и военната бюрокрации и реорганизирането на първата от много Regierungen[10] или съвети. Необходимостта от повишаване на ресурсите превръща военното ведомство в най – важния инструмент на централизацията; способността му да администрира сложна данъчна система и неговата функция като администрация за военни доставки го превръща в главен орган на националната икономическа политика.