Убийството на Линда [bg]

— Намушкване вероятно е прекалено силно казано — възрази Еноксон. — По-скоро става дума за разрези, макар че те са предизвикали обилно кръвотечение. Съдебният лекар се е постарал да ги измери. Това не влиза в правомощията ни. Можем единствено да ги преброим, както впрочем и направихме. По отношение на броя сме напълно единодушни с колегите от патологията: тринайсет прободни рани, които образуват полукръг към кръста и средната линия, разделяща горната от долната част на тялото. Вероятно са нанесени от лявото към дясното бедро.

— Друго?

— Нанесени са с нож с едно острие, навярно онзи, който намерихме на местопрестъплението. Дълбочината на разрезите варира между два и пет милиметра, като най-дълбокият е един сантиметър. Явно е внимавал да не навлиза твърде дълбоко, макар че жертвата вероятно се е съпротивлявала бурно. В дясната част на тялото й разрезите са по-дълбоки. Колкото до въжетата и кърпата в устата й и следите от тях, предлагам да изчакаме доклада от Националната научно-техническа лаборатория в Линшопинг и тогава да ги обсъдим.

— Не възразявам — отвърна Бекстрьом. — Сведенията от чичо доктор не ни казаха нищо ново.

„Поне на мен“, добави наум.

— В общи линии е вярно, но съдебният лекар заяви желание да дойде в управлението да поговорим. Предлагам да го повикаме, след като с колегите приключим с експертизите и получим яснота по някои въпроси. Възможно е патологът да иска да обясни по-подробно някои неща от аутопсията. Затова е важно да схванем взаимовръзката между отделните находки. Ти как мислиш?

— Звучи добре — отвърна Бекстрьом. „Дано обаче да стане до края на това лято.“

После Бекстрьом дръпна настрана колежката Ана Сандберг, за да се задълбочат в профила на жертвата, но предимно за да изплакне изморените си очи.

— Дано не ти се струвам досаден с непрекъснатите си напомняния, Ана — подхвана той и се усмихна дружелюбно, — но както сама разбираш, личността на жертвата е най-важната част в оперативно-издирвателната работа.

„Голямо подмазване пада, ама какво ли не прави човек за тези женички!“

— По мое мнение изобщо не си досаден — увери го Ана. — Напротив, винаги се радвам да чуя коментарите ти. Според мен тук има много колеги, които не вземат присърце участта на жертвите.

Тя го изгледа сериозно.

„Колко хубаво, че и във Векшо има нормални колеги“, помисли си Бекстрьом, но нямаше никакво намерение да го казва.

— Така е. Разбрах, че си разговаряла с бащата на Линда?

— „Разговаряла“ май не е точната дума — възрази ти. — Присъствах, когато му съобщихме за случилото се, но мой по-възрастен колега взе нещата в свои ръце. Преди да стане полицай, е бил свещеник. Много го бива да разговаря с близките на жертви. Само като се замисля колко е ужасно да изгубиш детето си. Бащата на Линда изпадна в шок. Щом се върнахме в управлението, веднага повикахме лекар.