Убийство в Оксфорд [bg]

— И ти не забеляза нищо необичайно?

— Не — потвърди тя.

Той усети, че още държи ръката ѝ и я пусна.

— Да идем в кухнята. Ще направя чай.

— Не искам чай — каза тя, но той не ѝ обърна внимание. Тя го наблюдаваше как обилно сипва захар в две порцеланови чаши и си помисли: „Той смята, че съм изпаднала в шок.“

„Две чаши — беше следващата ѝ мисъл. — И той има нужда да пийне нещо. Страхува се за мен.“

Стомахът ѝ се сви на топка.

— Кой друг има ключ?

— Никой. Не… не знам. Не съм сменяла ключалката, откакто се нанесох. Всеки би могъл да има. Аз дори не винаги заключвам вратата. Съжалявам.

Той си водеше бележки в полицейския бележник. Щом чу последното изречение, въздъхна, но не каза нищо.

— Може ли да е бил убиецът? — Направи му чест, че не ѝ пробута някаква баналност.

— Възможно е. Не виждам причина да не е. Ти си привлекателна жена, живееш сама и не взимаш никакви мерки за сигурност. Вероятно просто е бил някой смахнат, който е искал да те изплаши.

— Джулия ми каза, че на острова има много воайори.

— Истина е, макар че между воайорството и това има известна разлика.

— О, боже, това ми напомни за… — тя прокара длани по косата си. — Днес получих писмо, по-скоро бележка. В нея беше написано, който и да го е писал, че се любувал, докато ме наблюдавал миналата нощ.

— Къде е това писмо?

— Няма го. Джулия… Госпожа Ван Глат го унищожи. Но всъщност не е могло да бъде написано от воайор. Който и да го е писал, е излъгал. Миналата нощ нямаше нищо за гледане. Казано направо — снощи не правих секс.

— Каза ли това на госпожа Ван Глат?

— Не — Тери сви рамене. — Тя и останалите са помислили, че си тръгнах от партито с човек заради… да де, по тази причина.

Джъдлър погледна записките си.

— Ти каза, че снощи тук е нощувала твоя приятелка?

— Да. Алисън Дакуърт. Тя учи в университета „Сейнт Хю“.

Джъдлър си записа информацията без коментар, макар че изглеждаше замислен.

— Имаш ли представа, кой може да ти изпрати подобна бележка?

— Не съвсем.

Той я погледна.

— Какво имаш предвид?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Беше много кратка, но съм сигурна, че беше написана в ямбични пентаметри. Също като бележката, която ти бе изпратена.

Той си записа това, после взе една книга от купа на кухненската ѝ маса.