Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Довърши си вечерята.

Той извади молив от джоба си и подходящ лист хартия. Надраска в мълчание няколко реда. Подаде й молива и доклада си.

— Ако това те задоволява.

Тя прочете описанието. Беше приемливо и се подписа под него. След това се изправи.

— Съжалявам, момчета, изглежда, вече не съм желана тук.

Усмихна се на мъжете, като обърна специално внимание на О’Фарел, лапна последната хапка яйца и вдигна сакото си.

О’Фарел също се изправи:

— Какво ще кажеш и аз да те изпратя? – каза той.

По пътя към Уефъри Никълъс мълчеше, а О’Фарел измъкна от Скай информация за това къде прекарва почивните си дни, като се опитваше да открие кога отпуските им съвпадат. Беше образец на нахакан американски летец и тя разбираше, че нейните колежки в Хамбъл досега щяха да са припаднали по него. Обаче също така бе забавен и мил и я бе избавил от неловка ситуация.

— Няма нужда да ме изпращате – каза тя на Никълъс, който вървеше малко напред. – Знам, че и двамата трябва да вечеряте и направите разбор. – И – добави, когато Никълъс се извърна, – имаш годеница, която сигурно копнее да те види.

— Пеги! – кресна О’Фарел и някаква млада жена в униформа на Женските спомагателни ВВС дотича до тях. – Може ли да заведеш капитан Пенроуз в Уефъри?

Пеги запърха с клепки към О’Фарел, а след това към Никълъс. О’Фарел се усмихна от това внимание и поведе разговор с нея, докато Никълъс изобщо не забелязваше присъствието на Пеги.

— Сега в Хамбъл ли си? – попита спокойно той, като очевидно бе подочул нещо от разговора й с О’Фарел.

Хвана я точно в момента, когато небрежно замяташе шала си през рамо по същия начин както навремето правеше с плажните кърпи. Сигурно и той си го бе помислил, тъй като поклати глава.

— Знаеш ли, в известен смисъл си абсолютно същата, както някога, и имам чувството, че напускам настоящето и се връщам в миналото. А от друга страна, си изцяло и напълно различна.

Най-после съпричастието, което очакваше. И наистина беше странно как искри от тяхното призрачно детство просветват във възрастните, в които се бяха превърнали. Може би това обясняваше поведението му.

— Сигурна съм, че и ти в много отношения си различен – каза лукаво тя, като се надяваше да възстанови доверието помежду им.

Никълъс потри с ръка брадичката си и заговори решително.

— Надявам се, че едно от нещата, в които си различна, е да не си толкова безразсъдно смела. За бога, Скай, летиш без радио, без оръжие, без инструменти – какво щеше да стане, ако моята ескадрила не беше наоколо тази нощ?

Скай забави ход, а в нея набъбваше гняв.

— Щеше ли да ми кажеш същото, ако бях мъж? – попита небрежно тя.

— Казвам го, защото си ми била близка някога, а тази история означава, че още си ми близка.