За духа на законите

В нашите държави феодите станаха наследствени. Трябвало е благородничеството да бъде осигурено материално, т. е. феодът да получи някаква трайност, за да бъде собственикът му в състояние да служи на господаря. Това е породило множество различия; например има страни, в които феодите могат да се поделят между братя; има други страни, в които по-малките братя получават по-добра материална осигуровка.

Монархът, който познава всяка от провинциите си, може да създава различни закони или да допуска съществуването на различни обичаи. Но деспотът не знае нищо и нищо не може да следи; на него му е достатъчен само един общ поглед; той управлява чрез суровата си воля, която е еднаква във всичко; под неговите стъпки всичко се изравнява.

Доколкото в монархиите дейността на съдилищата се разширява, съдопроизводството се натоварва с решения, които често си противоречат — или защото съдиите, които се наследяват един друг, не винаги са на еднакво мнение, или защото едни и същи дела са ту добре, ту зле защитени, или най-сетне поради безкрайните злоупотреби, промъкващи се във всичко, което минава през човешките ръце. Това е неизбежно зло, което законодателят от време на време поправя като нещо противно на духа на нормалното управление. Защото дейността на съдилищата, до които човек прибягва, трябва да произтича от природата на държавното устройство, а не от противоречията и несигурността на законите.

При управления, където по необходимост съществуват различия между лицата, трябва да има привилегии. Това още повече наврежда на простотата и поражда хиляди изключения.

Една от привилегиите, които най-малко обременяват обществото и особено този, който я дава, е да се съдиш в съд, който предпочиташ пред всички останали. Но ето че възникват нови проблеми, които се състоят в това да се установи към кой съд точно е длъжен да се обърне ищецът.

Положението на народа в деспотическите държави е съвсем друго. Аз дори не знам как в такива страни законодателят би постъпвал или как съдът би действувал. Тъй като всички земи принадлежат на господаря, там няма почти никакви закони за поземлената собственост. И понеже господарят има правото да наследява всички, там няма и закони за наследствеността. В някои страни изключителното право на господаря върху търговията премахва необходимостта от каквито и да е търговски закони. Браковете, които се сключват с робини, правят ненужни всякакви закони за зестрата и преимуществата на жените. От наличието на едно огромно множество роби произтича и обстоятелството, че там почти няма хора със собствена воля, които да отговарят за поведението си пред съда. Повечето от нравствените постъпки се обуславят от волята на бащата, на мъжа, на управителя и се регулират от тях, а не от съдиите.

Забравих да кажа, че понеже това, което ние наричаме чест, в тия държави е почти непознато, всички дела, отнасящи се до честта и заемащи у нас такова голямо място, там въобще не съществуват. Деспотизмът се самозадоволява; около него всичко е пусто. Затова, когато пътешественици описват страни, в които той царува, рядко споменават за граждански закони.