Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Не, ще го оставя тук. Ще яздя Уно и ще взема Дуо за резерва. — Мелбърн посочи втория си жребец, който изглеждаше още по-жалък от първия.
Майкъл зяпна смаяно.
— Наистина ли няма да вземете най-добрия си кон в битката?
— Не мога да рискувам — отговори сърдито Колин. — Освен че съм влюбен в това животно, сумата, която правителството ще ми плати, ако го убият, няма да покрие и една десета от стойността му.
— За бога, човече, глупаво е да рискувате живота си само за да спестите няколко фунта! — извика раздразнено Майкъл. — Много добре знаете, че кавалеристът е половин боец без добър кон. Често оцеляването зависи единствено от устойчивостта на коня.
— За вас може би са няколко фунта, но за мен е друго — отговори сухо Колин. — Не всички разполагат с купища пари.
Майкъл потисна проклятието си. Мелбърн се държеше като идиот и заслужаваше да си получи наказанието. Ала заради Катрин той беше длъжен да предотврати лудостта му.
— Щом проблемът е в парите, вземете Тор. — Той помилва стройната шия на коня си. — Издръжлив е като никой друг, бил е обучен като кавалерийски кон и знае какво да прави във всяка ситуация.
Мелбърн го погледна невярващо.
— Не мога да взема коня ви, след като вие самият имате нужда от него. — Той погледна Тор и в очите му блесна копнеж. — Ако го убият, никога няма да ви намеря достоен заместник.
— За пехотинеца конят не е толкова важен, колкото за кавалериста. Другият ми кон ще се справи не по-зле от Тор. Надявам се, че Тор ще оцелее, но ако му се случи нещо, ще се задоволя с обезщетението, което ще ви изплати правителството. — Майкъл свали седлото и потупа Тор по гърба. — Ако всичко мине добре, ще ми го върнете в Париж. Ако ме убият, остава ваш завинаги.
— Невъзможно ми е да откажа. — Колин се усмихна и изведнъж заприлича на момче. — Вие сте добър човек, Кениън.
Майкъл натовари багажа си на гърба на Брайън, втория си кон, питайки се дали Мелбърн щеше да реагира по същия начин, ако знаеше, че той е влюбен до полуда в жена му. Вероятно и тогава щеше да приеме, защото беше твърдо убеден във верността на Катрин.
Майкъл събра слугите си и препусна в нощта. Беше постъпил според повелите на честта и беше направил всичко възможно да помогне на съпруга на Катрин да оцелее. Всичко останало беше в божиите ръце.
10
Докато Колин се занимаваше с конете, Катрин събра личните вещи на мъжа си. Много скоро четиримата се събраха в обора. Две факли осветиха десет оседлани коне, двама ординарци за всеки офицер и слугата на Катрин, Евърет, който беше дошъл да помага.
Чарлз изглеждаше напрегнат. Преди малко беше целунал за сбогом спящите си деца. Ан се гушеше в прегръдката му. Той я притискаше до гърдите си, без да каже дума. Катрин завидя на приятелите си за нежната близост. Струваше си болката, за да имаш такава любов.
— Не искаш ли да видиш Ейми? — обърна се тя към мъжа си.
— Не ми се ще да смущавам съня й. — Колин беше наложил на лицето си блестящата, непроницаема маска, която показваше, че мисли за предстоящата битка. — Няма да трае дълго и двете ще дойдете при мен.
Тя потисна напиращите сълзи, знаейки, че Колин не понася плача й. След като беше прекарала десетина години с този мъж, не можеше да не се тревожи за него. В един идеален свят сигурно щеше да срещне Майкъл и да се омъжи за него, а Колин щеше да бъде свободен да гони лисици, жени и французи, без да носи отговорност за семейство. В реалния свят тя беше омъжена за Колин и макар че двамата изобщо не си подхождаха, всекидневно се стараеха да запазят брака си.
— Бъди внимателен, Колин — прошепна с болка тя. Той я дари с окуражителна усмивка.
— Не ме гледай така уплашено, скъпа. Знаеш, че подобно на Уелингтън имам магичен имунитет срещу куршуми. — Той я щипна по брадичката, сякаш беше на възрастта на Ейми, после се метна на коня. — Ще ви извикам в Париж, щом стане възможно.
Той подкара коня към улицата и Чарлз и ординарците го последваха. Катрин го проследи с тъжен поглед. Въпреки многото му жени, тя щеше да го обича, ако и той беше проявил поне малко любов към нея. О, той беше много привързан към жена си. Ценеше високо удобството на дома си и беше доволен, че другите мъже му завиждаха за красивата съпруга. Но тя беше готова да се обзаложи, че държи много повече на коня си, отколкото на нея.
Конят му? Катрин примигна объркано. Едва сега осъзна какво бе видяла. Обърна се към слугата си и попита:
— Защо капитан Мелбърн яздеше коня на полковник Кениън?