Защото вярваш в любовта

Светкавиците се умножиха и заляха улицата с ярка зеленикава светлина. Катрин се изправи и се вгледа замаяно в едрите капки дъжд, които започнаха да падат по замърсената й рокля.

— Откога работите навън? — попита укорно хирургът.

— Не знам. — Тя изтри капките от челото си. — От няколко часа.

— Веднага се приберете вкъщи — заповяда той. — Починете си и тогава елате в лазарета.

— Там ли ще работите?

— Да. — Иън се усмихна спокойно. — Мисля, че и там ще спя.

— Елате да живеете при Ан и мен. — Катрин му показа къщата. — Имаме предостатъчно място, а у нас ще си почивате по-добре, отколкото в палатката.

— Приемам с благодарност.

Светкавици прорязаха небето, последва силен гръм. Когато дъждът се усили, Катрин вдигна чантата си и отиде да прибере Ейми.

Дъщеря й обичаше бурите и се взираше като упоена в небето.

— Уелингтъново време, мамо — извика тя, за да заглуши гърма. — Ще има битка.

— Права си. — Катрин улови ръката й. — Хайде да се приберем, преди да сме се удавили.

Катрин отведе Ейми в детската стая, преоблече се в сухи дрехи и слезе да вземе чая и сандвичите, поръчани от Ан. Точно тогава някой почука на входната врата. След минута прислужницата въведе в салона лорд Халдоран. От пелерината му капеше вода, обичайното му небрежно поведение беше отстъпило място на странна настойчивост.

— Мисис Мелбърн, мисис Моубри. — Той се поклони бързо. — Чухте ли най-новото?

— Не съм съвсем сигурна — отговори Ан. — Моля, разкажете ни.

— Вчера прусаците били разбити при Лини. Отстъпили почти двадесет мили. Уелингтън се оттеглил с цел да задържи позициите си. Както чух, разположил главната си квартира в село на име Ватерло.

— Велики боже — прошепна с пламнало лице Ан. — Това е само на десет или дванадесет мили оттук!

— Наполеон е пред вратите на Брюксел — продължи Халдоран. — Всички се питат дали Уелингтън ще успее да го задържи с набързо събраната си армия. Чужденците, които могат да напуснат града, вече са си отишли или тъкмо заминават.

Катрин остави чашата си в чинийката.

— Готова съм да дам всичките си пари в залог, че херцогът ще спечели, но новините наистина не са добри.

— Не съм дошъл само за да ви изплаша — продължи по-умерено Халдоран. — Миналата седмица наех корабче, което да ме отведе в Антверпен в случай, че сражението завърши зле. На него има място за вас и децата ви, както и за двама-трима слуги. Ако желаете да тръгнете с мен, трябва да потеглим веднага.

Катрин го погледна смаяно. Предложението беше забележително щедро. Може би го бе преценила погрешно.

— Аз… не мога да изоставя съпруга си. — Ан несъзнателно притисна ръка към корема си. — Ами ако го ранят и се върне вкъщи?

— Ако всичко свърши добре, можете да се върнете само след няколко дни. — Халдоран отмести поглед към Катрин. — Нима съпрузите ви биха искали да изложите на риск живота на децата си?