Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
На Плас Роял цареше хаос. Войници от половин дузина нации търсеха полковете си, плачещи жени се щураха наоколо. Немалко ветерани бяха склонили глави върху раниците си и спяха, без да се трогват от шума, който вдигаха конете, оръдията и колите.
Ейми стисна ръката на Катрин.
— Бони няма шансове, нали?
— Не и срещу Уелингтън. Херцогът не е загубил нито една битка — отговори Катрин с увереност, която не изпитваше.
Прекосиха Плас Роял и се запътиха към близкия парк. Стана четири и лятното слънце се издигна над хоризонта. Кулите на катедралата Сен Мишел заблестяха и тази гледка накара Катрин да се усмихне. Всичко наоколо й напомняше за Майкъл.
В парка беше разположена дивизията на уелския генерал Пиктън и той провеждаше последната инспекция с мрачно изражение.
— Стрелковата бригада е при Пиктън, нали? — попита Ан. — Може би ще намерим Кенет.
Трите се взряха напрегнато в полумрака, за да намерят офицерите сред морето от зелени униформи. Острите очи на Ейми се справиха най-бързо.
— Ето го! — извика тя. — Капитан Уайлдинг е ей там!
Кенет беше на кон и даваше остри заповеди на младите офицери, но когато Катрин го повика по име, веднага се обърна. Тя изтича при него и му подаде ръка.
— Толкова се радвам, че ви открихме, Кенет! Не можех да ви оставя да заминете, без да призова върху вас божата благословия.
Той я дари с рядката усмивка, която правеше остро изсеченото му лице много привлекателно.
— Много сте мила, Катрин.
— Вие станахте част от семейството. Ако ви ранят, накарайте ги да ви докарат у нас, за да ви излекуваме.
Лицето му беше напрегнато. За да не го смущава повече, Катрин добави:
— Благодаря ви за рисунките. Чудесни са.
— Ще пазя папката като най-голяма скъпоценност — подкрепи я разгорещено Ан.
— Вече ми е по-леко да умра, след като знам, че съм завоювал известно безсмъртие — отговори с подобие на усмивка Кенет. — Онова, което прави картината интересна, е темата. Честта се пада на вас и семействата ви.
— Чакаме ви да се върнете — извика Ан. — Моли и аз не сме овладели тайните на перспективата. Нужни са ни още уроци.
— Ще направя всичко възможно, но сега трябва да вървя. Грижете се за себе си. — Той, вдигна ръка към челото си и отново се обърна към отряда си.
Катрин и Ан се оттеглиха в края на алеята и проследиха как безнадеждната бъркотия постепенно премина във военен ред. Дивизията на Пиктън се построи и потегли към местоназначението си. Тежките войнишки ботуши отекнаха по алеите.
Към дивизията принадлежаха шотландските полкове, които бяха забавлявали гостите на бала на дукеса Ричмънд. Те маршируваха така умело, че перата на шапките им почти не се движеха. Гайдите, които бяха звучели толкова екзотично в балната зала, сега окуражаваха и въодушевяваха отиващите на бой мъже.
След като дивизията се отдалечи, Катрин поведе дъщеря си и Ан обратно към Рю дьо ла Рен. Минаха покрай планини от въоръжение и редици тежко натоварени коне. Войските бавно напускаха Брюксел, а гражданите се връщаха в леглата си. Когато се върнаха у дома, умората беше надвила нервността на Катрин. Може би най-сетне ще мога да заспя, помисли си изтощено тя.
За съжаление сънят не се появи. Рано сутринта Катрин стана с натежали клепачи. В Испания винаги беше достатъчно близо до бойното поле, за да има представа за събитията. Тук новините идваха със закъснение и денят, който последва, беше най-дългият в живота й.
Децата усещаха напрежението и непрекъснато се караха. Слугите се събираха по ъглите и си шепнеха, едно от момичетата помоли да му платят, за да се върне при семейството си в малко селце северно от града.
Когато Катрин и Ан седнаха да хапнат, над града се понесе далечният тътен на оръдия. Битката беше започнала. Двете се погледнаха, без да смеят да заговорят, и се наведоха над чиниите със супа.
Когато бездействието стана непоносимо, отидоха на дигата. Взеха трите деца и красивата шотландска бавачка на Ан. Стотици хора се бяха събрали на дигата и се взираха на юг. Носеха се разни слухове, но никой не беше чул конкретни новини.
В десет вечерта някой почука силно на вратата на къщата и Ан и Катрин скочиха стреснато. Ан отиде да отвори и видя пред себе си Уил Ферис, ординареца на мъжа си, целият в прах.