Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Повече от всичко друго на света искаше да я прегърне и да я отведе в приказната страна отвъд дъгата, за да останат съвсем сами и да забравят мъченията на войната и честта. Вместо това разполагаше само с няколко мига. Пясъкът в часовника неумолимо изтичаше.
Музиката свърши твърде бързо. Когато Майкъл я пусна, Катрин бавно отвори очи. Лицето й беше сковано.
— Време ли е да тръгвате? — попита дрезгаво тя.
— Боя се, че да. — Той отмести поглед, защото очите му бяха пълни с желание. Срещна погледа на Уелингтън и херцогът му кимна едва забележимо. — Трябва да отида при главнокомандващия — продължи шепнешком той. — Когато се върнете вкъщи, сигурно ще съм потеглил.
Катрин сложи ръка върху неговата.
— Моля ви, бъдете внимателен.
— Не се бойте, предпазливостта ми е пословична.
Тя се опита да се усмихне.
— Кой знае? Може би това е само фалшива тревога и следващата седмица отново ще се съберем всички в хубавата ни къща.
— Може би. — Майкъл се поколеба и добави: — В случай, че късметът ме изостави, бих желал да ви помоля за една услуга. В най-горното чекмедже на скрина в стаята ми съм оставил писма да приятелите си. Ако остана на бойното поле, трябва да ги изпратите на адресите.
Тя прехапа устни. В очите й заблестяха сълзи и това ги направи още по-прекрасни.
— Ако… ако се случи най-лошото, искате ли да пиша на семейството ви?
— Ще научат всичко, което трябва, от списъците на загиналите. — Той вдигна ръката й и целуна нежните пръсти. — Желая ви всичко добро, Катрин. Бог да благослови и да пази вас и семейството ви.
— Вайа кон Диос. — Тя стисна ръката му и съвсем бавно я пусна.
Майкъл с мъка откъсна поглед от нея, обърна се и прекоси залата с големи крачки. Беше прекрасно да знае, че тя се тревожи за него. Радостта му не намаля от факта, че Катрин се тревожеше и за Чарлз, и за Кенет, и за много други мъже. Именно способността й да се грижи за другите я правеше нещо съвсем особено.
Уелингтън беше станал от дивана и разговаряше с офицерите си. Обърна се към Майкъл и обясни сухо:
— Онзи дяволски Наполеон ме измами. Французите са заели Шарлероа.
Изтръгнат от мечтанията си, Майкъл стисна ръце в юмруци.
— Господи! Шарлероа е само на тридесет мили от столицата.
— Можеше да бъде и по-лошо — възрази херцогът с ледена усмивка. — Пътят от Шарлероа към Брюксел е буквално без защита. Ако не бяхме имали дяволски късмет и ако принц Бернхард не беше направил парад с армията си в Катр-Бра, маршал Ней можеше да се насочи право към града.
Майкъл изруга полугласно и Уелингтън продължи:
— Кажете ми, Кениън, вашите новаци ще задържат ли позицията си?
Преди четиринадесет дни Майкъл нямаше да може да отговори, но сега гласът му прозвуча уверено:
— Може би не са най-добрите стрелци и не умеят да маневрират, но когато ги разположа в линия или четириъгълник и особено когато сред тях има ветерани, ще удържат позицията.
— Надявам се, че сте прав. Ще имаме нужда от всеки войник. — Херцогът даде заповедите си на адютантите и устреми ледения си поглед към множеството в залата, за да повика следващия офицер.
Преди да излезе, Майкъл потърси за последен път Катрин. Намери я лесно, тъй като гостите бяха силно намалели. Мъжът й беше отишъл при нея и й говореше възбудено. Ан и Чарлз се присъединиха към тях и се запътиха към изхода.
Майкъл пое дълбоко въздух и излезе в топлата нощ. Тя не ми принадлежи, повтаряше си безрадостно той. Никога няма да е моя.
Майкъл хвърли поглед към коня си.
— Брадли, взе ли ми палтото? Бях го окачил в задния коридор.
— Не, сър — отговори смутено момъкът. — Ще ида да го донеса. Майкъл потисна проклятието си. Макар че не беше достатъчно добър ординарец, Брадли много се стараеше.
— Побързай, трябва да тръгваме.
Когато войникът излезе от обора, се появи Колин Мелбърн.
— И вие с Чарлз ли трябва да се явите веднага в полка си? — попита Майкъл.
Мелбърн кимна и очите му засвяткаха.
— Чухте ли, Бони бил в Шарлероа! В името на бога, театърът започва!
— Не се съмнявам — отвърна сухо Майкъл и понечи да изведе коня си, когато видя, че вместо любимия си Цезар Мелбърн е оседлал жалък на вид кавалерийски кон. — Вероятно ще водите Цезар за юздата, за да го запазите свеж? — попита небрежно той.