Защото вярваш в любовта

— Да, но полезни. — Хюм бързо стана отново сериозен. — Ще ни трябват много лекари, които умеят бързо да въртят ножа.

Думите му отново й напомниха за предстоящата война. Нощта беше наситена с усещане за надвиснала беда. Когато наближи полунощ, Катрин забеляза как офицерите от по-далече разположените полкове тихо изчезнаха. За съжаление мъжът, за когото копнееше сърцето й, не дойде. Дори когато танцуваше, тя претърсваше залата с поглед с надеждата да го открие. Майкъл и беше обещал, че ще дойде. Дали пък вече не се беше присъединил към полка си? Дали щеше да го види отново?

Лорд Халдоран, великият спортист, отказал се от армията, за да не отиде в Манчестър, дойде да я покани на танц. Катрин отново изпита тревога, и то не само заради хищническия поглед, който от време на време проблясваше в очите му. Все пак той не й направи неприлични предложения, дори й разказа няколко много приятни анекдота, затова тя го дари с учтива усмивка. Докато си вееше, за да охлади зачервеното си лице, тя каза:

— Тук е много горещо. Имате ли нещо против да поседнем навън?

— Ще се радвам — отговори Халдоран. — Слугите пръскат цветята с вода, за да не увехнат. Херцогинята би трябвало да направи същото и с гостите.

Катрин се засмя и му позволи да я отведе до един стол близо до отворен прозорец.

— Уелингтън трябва да се появи скоро.

— Дали ще дойде, след като французите са вече в Белгия? — Халдоран взе две чаши шампанско от таблата на минаващия лакей, подаде едната на Катрин и седна до нея. — Херцогът трябва да бъде на бойното поле, при армията си.

— Не е така. Ако дойде тук, ще покаже самоувереност и ще предотврати паника сред цивилното население. — Тя отпи голяма глътка от добре изстуденото питие и потръпна. — Тъй като всички главнокомандващи са на бала, могат незабавно да организират военен съвет.

— Добра гледна точка. — Халдоран сви вежди. — Императорът е известен с бързите си удари. Ако се е запътил към Брюксел, вие с мисис Моубри вероятно ще се оттеглите в Антверпен?

— Моето място е тук. Изобщо не си задавам този въпрос. Херцогът никога няма да позволи на Наполеон да стигне до града.

— Може би няма да има друг избор — отговори със сериозно лице Халдоран. — Вие сте смела жена, мисис Мелбърн, но нима бихте изложили дъщеря си на опасността, каквато представлява една окупационна армия?

— Французите са цивилизован народ — отговори хладно тя. — Не водят война срещу деца.

— Права сте, но аз не бих искал вие и мисис Моубри да страдате.

— Аз също, лорд Халдоран. — Катрин оглеждаше с интерес драпериите в златно, яркочервено и черно, които приличаха на палатки. Искаше й се Халдоран да престане да говори за тайните й страхове. Макар да не вярваше, че излага дъщеря си на опасност, несигурността беше достатъчно голяма, за да изнерви и най-смелата майка.

Музиката млъкна и Чарлз Моубри дойде да я вземе за следващия танц.

— Благодаря ви, че бяхте снизходителен към умората ми, лорд Халдоран — проговори учтиво тя и стана. — До слепващия път.